Талантът на самоукия Денчо Ножаров днес се нарича леден карвинг

В една страшно люта зима преди близо век пред малка сладкарничка в центъра на Русе се появили бюстове от сняг на Васил Левски и Христо Ботев. Нетрайният материал не позволил те да се запазят, но русенци обичали да се снимат до ледените творения на сладкаря Денчо Ножаров, затова благодарение на фотографията днес знаем как са изглеждали, пише Телеграф. До наши дни не е достигнала информация дали снежните бюстове на Левски и Ботев са изваяни за годишнина от обесването на Апостола или пък сладкарят е изразил по този начин почитта си към националните ни герои, но се смята, че това са първите техни ледени скулптури.

Атракция

Не само бюстове на Левски и Ботев сътворил самоукият талант Денчо Ножаров. Пред малката му сладкарничка „Швейцария“ се появили Дядо Вазов, Алеко Константинов, Горки, Чехов, Некрасов... През 30-те години на ХХ век, а и по-късно, ледените фигури били истинска атракция, която разнесла славата на Русе и извън пределите на страната. Италиански вестник публикувал снимка на „ледения“ Галилео Галилей и посочил името на самоукия майстор: D. Nozarov, bai Denco. Александър Балабанов поместил статия „Снежният ваятел на Русе“ в литературния вестник „Развигор”, която илюстрирал с много снимки на снежни скулптури. И оттатък Дунава се чуло за майстора сладкар и съседите ни румънци минавали по заледената река, за да видят творенията му.

Талантът на самоукия Денчо Ножаров в изкуството, наречено сега модерно леден карвинг, се разгърнал към 40-ата му година. Не бил стъпвал той в академия за изкуства, но пък само какви ледени фигури можел да прави! За първите му стъпки разказва в спомените си неговата дъщеря Искра Пашева. Като сладкар баща ѝ купувал от селяните на пазара краве масло, за да го използва в направата на пасти, торти, пандишпани и други захарни изделия. Хитрите селяни обаче слагали вода в маслото, за да тежи повече. За да е годно за направата на сладки, Денчо трябвало да извлече водата и правел това чрез мачкане с ръце. Един ден пръстите му започнали да моделират от безформената жълтеникава маса образа на селянката, която му продала маслото. После започнал да прави и други фигурки. Хората им се възхищавали и това окуражило сладкаря да моделира скулптури от сняг, какъвто през зимата в Русе имало в изобилие.

Технология

В онези времена не съществувала технология за производство на ледени блокове, затова Денчо измислил своя. Щом се спуснел мрак, той събирал пред сладкарницата купища със сняг, който примесвал с вода и после разбърквал с лопата. На сутринта от образувалата се огромна буца лед започвал да майстори с часове при минусови температури своите фигури. Използвал малка лопата и сладкарска шпатула, а за по-фините детайли – обикновен поялник. Така пред сладкарницата с най-вкусните пасти в града възкръснал Алеко и неговият герой бай Ганьо.

Засукал мустак, с преметнати на рамо дисаги с люти чушки, лук и чесън, Ганьо с любопитство надничал в книгата на Щастливеца. Макар че имал завършено само трето отделение, Денчо бил много буден човек и се интересувал от събитията на епохата. Затова често скулптурите му били свързани с някакъв конкретен повод. При посещението на Рабиндранат Тагор в България сладкарят изваял фигурата му от сняг и го поставил в компанията на друг изтъкнат индиец – Махатма Ганди. Един ден пред сладкарницата се появил Гьоте, който на следващата сутрин бай Денчо преобразил в Мефистофел и така създал много настроение у минувачите. Забележителен е и един скулптурен снежен автопортрет с обърнати празни джобове, който авторът нарекъл „Криза”.

Смях

„Всички се смееха от сърце”, разказва в спомените си Искра Пашева за радостта, която баща ѝ доставял на русенци с изкуството си. Децата гледали с широко отворени очи снежното чудо – цяла зоологическа градина с камила, слон, лъв, крокодил, хипопотам и увита около замръзналото дърво ледена змия.

Близо две десетилетия бай Денчо моделирал снежните фигури пред сладкарницата си. След 9 септември 1944 г. тя била национализирана, а той постъпил на работа в държавното сладкарско предприятие. Никой там не се възползвал от таланта му, а бай Денчо често казвал с огорчение: „Сложиха ме да пазя казаните с боза”. Така постепенно бил забравен. Починал в съня си на 31 август 1953 г. на 71-годишна възраст. Но причудливите му ледени творби останали в спомените на русенци, които с много носталгия разказвали за тях на своите потомци.