Пандемията буквално изхвърли от живота, че дори и от системата, редица професии. Затварянето на икономиката отнесе извън борда актьори, музиканти, танцьори и други представители на изкуството. Все пак артистите в театрални постановки за ограничена публика, инструменталистите на заплата в опера или оркестър, както и изпълнителите в онлайн концерти успяват да свържат някак си двата края

Една част обаче от инструменталистите, с които сме свикнали да оживяват заведения, пиано-барове, клубове, круизи и хотели, останаха без препитание, сигнализира БРЯГНЮЗ. Пандемията и държавата ги завъртяха в един Параграф 22, от който като че ли измъкване няма. Нямаш доходи, не плащаш осигуровки, но плащаш храна, ток, вода, наем, издръжки на семейства. Ако нямаш здравни осигуровки, нямаш достъп до лечение, следователно трябва да си платиш. Плащаш обаче, ако имаш доходи. Нямаш доходи, защото държавата затвори местата, където може да ги изкараш. Държавата обаче не компенсира тези музиканти.

За двама от тях разказва в. „Бряг“. Изпълнителите са известни русенци, изкарали целия си съзнателен живот в правене и свирене на музика. Ето как премина животът им, как живеят сега и какво им предстои.

Милко Добрев: Професията на музиканта- ентъртейнър девалвира до интелигентна просия

Милко Добрев е професионален музикант ( певец и инструменталист ) от края на 80-те години. През 1992 г. започва работа с български музикални формации в Норвегия. Пял е в известни бар-вариетета през 90-те в България, Македония и Турция. От 2005 г. започва да работи в музикални пъбове и пиано барове в България и Румъния, а от 2011 г. добавя към ангажиментите си и ежегодни летни турнета в пъбовете на най-големите фериботни круизни кораби в света, свързващи Норвегия и Германия. От март тази година, в следствие на антипандемичните мерки по целия свят и у нас, той не може да упражнява професията си

До 1990 година, в България, наред до другите професии се нареждаше и нашата, на музиканта-ентъртейнър (музикант, който свири и пее в увеселителни заведения), работещ законно в системата на Държавна агенция „Музика“ (след задължително придобиване на съответния лиценз за правоспособност и категория за квалификация), с всички, произтичащи от това, изисквания и привилегии. От 1991 г., след като агенцията беше разградена, бяхме поставени в директни отношения с работодателите ни (шефове на ресторанти и нощни заведения с музика на живо).

Държавата си постави нейните правила и изисквания относно социалното и здравното ни осигуряване и ....до там! Години наред професията ни е в списъка на тези от „сивия сектор“ !!!, което даде на работодателите ни възможноста да я доведат до състояние на интелигентна просия, с все по-занижена естетическа стойност на продукцията ни. В същото това време държавата нямаше отношение към проблемите на бранша, ненамесвайки се в дебрите на частния бизнес, след като критериите през 90-те се промениха и чалга- манталитетът навлезе в живота на българите и с годините еволюира неимоверно...

И така, към днешна дата, както и при много други професии, за квалифицираните хора в бизнеса стана доста трудно да работят на българския пазар, където почти никой не иска да плаща достатъчно, за да могат да си покриват социалните и здравни осигуровки, в едно с нарастващите житейски разходи. В „свободния“ статут и нелоялната конкуренция на съвременните отношения между работодатели - работници, работа си намират предимно тези колеги, които са съгласни на най-малко заплащане, за които всеки ден на работа може да е последен, защото „така е решил шефът“, а ти нямаш никаква социална защита, нищо в твоя полза, нищо черно на бяло! Много малко се интересуват от професионалните ти качества. Започваш да живееш с ежедневната мисъл къде да продадеш продукта си, за да оцелееш!

Почваш да се подсмихваш гузно като ти кажат „човек на изкуството“. Къде е то?! Самите хора в бранша във времето стават разединени и единствено закрепването на месечния бюджет е от значение за повечето от тях. Алтернатива намираш в работата в чужбина, където премеждията в никакъв случай не са по-малко. Спестяваш нещо за „ черни дни“, но само ти си знаеш цената на всичко това. Сега вече и това не е вариант, затвориха навсякъде ентъртейнмънта. И нищо няма да е като преди! Ти си минало!

Какво ще стане с нас ли? Явно професията на ентъртейнъра на живо ще е една от изчезващите в новите времена. Защото сега, когато държавата е спряла възможноста да упражняваш дейност без съответните компенсации, без заинтересованост от нейна страна месеци наред, не ти остава нищо друго, освен Бюрото по труда с надежда за преквалификация в друга професия. Не сме приоритет и реално за нас мерки няма как и да има, няма и няма да има. Не съм ги и очаквал, все пак минаха 30 години от времето, когато нещата в професията ни бяха нормални! И достойни!

Симеон Александров: Останахме без доходи, защото държавата ни забрани да работим

Симеон е професионален музикант от 1992 г, свири на пиано и клавишни инструменти. Работил е в България и в чужбина, а последните му ангажименти са били на круизни кораби. Пандемията спря туристическите пътувания по вода, а у нас заведенията затвориха.

От 2016 г. работя като музикант в “Carnival cruise line”. Последният ми договор приключи на 1 октомври 2019 г. От тогава до сега всички ангажименти, свързани с музикалната ми дейност, отпаднаха, както и договорът ми през 2020 г. , който беше предварително прекратен заради световната епидемия COVID-19. Поради това, че не отговарям на изискването да съм работил 12 месеца от последните 18, според нормативната уредба за „Обезщетение за безработни“, нямам право на обезщетение като безработен. Бях регистриран в „Агенцията по заетост“ в Русе само за да могат да ми намерят работа, но това така и не се случи. Регистрацията ми беше прекратена през ноември 2020 г. поради изтичане на едногодишният ѝ период. През това време завърших двумесечен курс „Работа с компютър и текстообработване (Офис пакет) предложен от Агенцията по заетост в Русе. През този период получих стипендия като курсист. Аз имам средно специално икономическо образование.

От месеци наред търся работа, свързана с моето образование, но досега нямам постигнат резултат. Работил съм за кратко като хотелски администратор. Смея да кажа, че българските работодатели не мислят, че ние музикантите можем да се реализираме в друга професия. Навсякъде ме питат имам ли стаж, което също стопира възможността да ме наемат. А за да имам стаж, все пак нали трябва да го натрупам?! От друга страна, за да кандидатствам по програмата за помощ на „Свободните професии“, изготвена от „Министерството на културата и образованието“ , трябва да отговарям на ред критерии. По смисъла и значението „Свободна професия“ попадат артисти, музиканти, занаятчии и други браншове.

Според мен, малцина са тези, които отговарят на всички критерии. Такъв тип програми са така изготвени, че да стигнат до минимум хора, нуждаещи се от държавно обезщетение. Практически малцина получиха еднократна финансова помощ за период от три месеца. Искам да подчерта - помощ от държавата, а не обезщетение. Поради въведената епидемиологичната обстановка, държавата създаде мерки, които засягат пряко упражняването на нашата професия. Според мен е редно да получим държавно обезщетение поради тези наложени мерки. Такова обезщетение е въведено в много страни, дори и в САЩ. Имам информация от колеги музиканти, които през пролетта са получили еднократна помощ от държавата в САЩ, а до момента получават ежеседмично държавно обезщетение. Задължават се да декларират доход, ако имат такъв. Там след 23 часа също не работят нощните клубове. Подобна е и ситуацията в Норвегия, където съм работил и имам много приятели и колеги. Получавали са до 80% от доходите си за предходната година за времето, за което са били затворени, защото сега заведенията там също работят.

До момента покривам разходите си от направените от мен спестявания. Плащам си сам здравните осигуровки със статус „Самоосигоряващо се лице“, но в същото време парадоксът е такъв, че не получавам никакви доходи. Когато попитах служител за тази ситуация, ми обясни, че ако не желая да плащам, мога да си прекратя здравните осигуровки и да изляза от системата.