Русенска кръв тече във вените на Димитър Маринов, който е един от изпълнителите във филма „Зелената книга“, който бе отличен с „Оскар“ за най-добър филм в тазгодишното издание на наградите на Американската филмова академия.

Животът на Димитър Маринов е история за мъка, унижения, търпение, гняв, любов, упорство, успех…по-вълнуваща даже от историята на чернокожия пианист Дон Шърли, за когото се разказва във филма “Зелената книга”, принуден да понесе травмите на расовата сегрегация и успял да я надмогне с вярата, че “достойнството се възнаграждава”.

Митко е извънбрачно дете, роден е в Русе, осиновен от бездетната леля на биологичната му майка. Израства в семейството на едни от най-богатите и напредничави индустриалци в България – братя Маринови. Народната власт изгонва осиновителката му от разкошния й апартамент на ул.”Оборище” 33 заради комунистическата функционерка Вълка Горанова.

Местят се в по-малък апартамент, но и там настаняват други две семейства, така че Митко израства в една малка кухня. “ В продължение на 12 дълги и мрачни години живях в нереален свят, създаден от музиката; цигулката беше моето бягство от реалността, която ме подтискаше и плашеше”, разказа ми Димитър Маринов по телефона от Америка на 3 февруари, 3 седмици преди 91-та церемония по раздаването на наградите на Филмовата академия, на която той стана първият български актьор, награден с Оскар, пише Соня Колтуклиева.

Митко открива големия свят като член на прочутата детска филхармония “Пионер”.

Като войник се опитва да избяга от България със свой приятел. Сръбски полицаи ги залавят във вагон на “Ориент експрес” за Белград и ги връщат обратно. 19-годишният Митко престоява в няколко затвора 2 години, 6 месеца и 10 дни… излиза на свобода през 1986 г. и става нощен чистач в театър “Сълза и смях”.

Минава през какви ли не перипетии, докато успява все пак, макар да е “враг на народа”, да завърши ВИТИЗ, тъй като режисьорът Крикор Азарян се застъпва за него пред властимащия Георги Йорданов.

Благодарен е много на Тодор Колев, че му помага и го насърчава да свири и да изнася представления, разказва още Колтуклиева.

С фолк-джаз формацията “Магическите гласове” гастролира из Европа, Канада и САЩ. От летището в Ноксвил, Тенеси, започва емигрантският му живот.

Башар Рахал и Захари Карабашлиев го навиват да се яви на кастинг. Хич даже и не се надява на 45 години да го ангажират в холивудска продукция…но успява! През 2009 г. го канят за участие в “Мъже от стомана” .

В Америка Митко започва емигрантския си живот с една цигулка в ръката и 112 долара в джоба. За втори път го осиновява добро семейство. Научили от един вестник за съдбата му на уличен музикант, съпрузи, загубили сина си при катастрофа, го приютяват; по-късно Митко научава защо – защото е роден на една и съща дата със загиналото момче. Години по-късно, той кръщава своя по-малък син Майкъл на името на американския си благодетел.

Димитър Маринов е участвал във филми заедно с холивудските звезди Махерашал Али, Виго Мортенсен, Матю Пери, Селена Гомез, Аштън Кътчър.

Димитър Маринов е вторият русенец и първият актьор, отличен с най-престижното филмово отличие. Първият носител на „Оскар“ е възпитаникът на МГ „Баба Тонка“ Владимир Койлазов, който през 2017 взе “Оскар” за технологични ефекти.