Русенки ушили красив халат за 70-годишнината на големия писател Иван Вазов.

Подаръкът от скъпа вълнена материя бил изпратен по делегация, специално изпроводена до София за отбелязването на юбилея през 1920 г. Трогнат от милия жест, Вазов благодарил от сърце на дамите с писмо, което преди десетина години бе открито сред документите на Държавния архив в Русе. Това разказа пред „Телеграф“ историкът д-р Веселина Антонова.

Вкус

Преди 100 години да се подари такава дреха било проява на изискан вкус, а ако тя е лично изработена, жестът означавал много повече – уважение, признателност, близост. Не много известен факт е, че Патриарха на българската литература е живял около година в Русе (виж карето), където установил приятелство с друга голяма личност в нашата история – Любен Каравелов. С града край Дунав го свързва и бракът му с русенката Атина Болярска. Вазов идва в Русе през февруари 1878 г. и си тръгва в началото на следващата година, когато министърът на просвещението Марин Дринов му предлага да бъде назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

Идея

Антонова разказва, че в началото на миналия век по-интелигентните българи ходели в домашна обстановка с удобни халати от фини естествени материи. Не се знае чия е била идеята русенци да подарят на Вазов точно такава дреха, но със сигурност милият жест е бил знак на уважение към големия българин, оставил следа в културния живот на Русе, макар че е бил в града им само година. Дамите от женското благотворително дружество „Добродетел“ купили фин вълнен плат, а ученички от Девическото професионално училище (днес Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова“) под ръководството на своите учители ушили домашната роба. След това извезали красиви български шевици, а към подаръка прибавили още кепе и домашни пантофи, също с везбени мотиви от националния ни костюм.

Кратко

За съжаление Вазов носи дрехата съвсем за кратко, защото умира на 22 септември 1921 г. Халатът обаче е запазен и е сред личните вещи на писателя, които са експонирани в къщата музей „Иван Вазов“ в София. Негово копие пък може да се види днес и в експозицията на Професионалната гимназия по облекло в Русе. 96 години след като дрехата е подарена на Патриарха, в училището решават да ушият същата роба. Това се случва през 2016 г., когато се отбелязват 120 години от създаването на гимназията, наследник на Девическото професионално школо. Специално за хубавата идея оригиналният комплект бил изваден от витрината в къщата музей на Вазов. Взети били размерите, всички детайли на дрехата били фотографирани и под ръководството на своите преподаватели ученичките, подобно на своите предшественички отпреди век, ушили подобна роба. На музея в София пък е изпратено копие от благодарственото писмо на Иван Вазов (виж карето), което е поставено пред витрината с лични вещи на писателя.

Изпратил благодарствено писмо

Доскоро се знаеше само, че халатът е дарен от дружеството „Добродетел“ по повод 70-годишния юбилей на Вазов. Преди десетина години обаче е открито благодарственото писмо, като е запазен дори оригиналният плик, надписан лично от писателя и адресиран до „Г-жа Председателката на женското Благотворително Дружество „Добродетел“ Русе“. В благодарственото писмо Вазов пише:

„Г-жо Председател,

За скъпия и изящно изработен подарък, изпратен ми по случай моя юбилей, поднасям голямата си признателност към Дружеството.

Не мога да изкажа колко съм покъртен от това деликатно внимание.

Поклон на благодарност, русенски дами, изразили по такъв красиво-оригинален начин добрите си чувства към стария поет.

И. Вазов“

В града край Дунав създава комедията „Михалаки чорбаджи“

В Русе Вазов е преводач и чиновник в канцеларията на генерал-губернатора Акимов. За живота си в града на Баба Тонка той разказва пред проф. Иван Шишманов:

„Животът ми в Русе съм описал подробно в романа си „Нова земя“ (част втора).

Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенската губерния... Но тая деятелност не ме задоволяваше, защото желаех да напредна по служба в някоя по-сериозна работа... Когато загатнах за това на генерала, който много благоволеше към мене, той се усмихна и ми каза „Батюшка, защо ви е повече работа? Та вие сте поет и аз ви оставям време да пишете“.

По време на едногодишния си престой Вазов завършва стихосбирката „Избавление“, започната по време на службата му в Свищов, съчинява цикъл епиграми, отпечатани в стихосбирката „Майска китка“, написва комедията „Михалаки чорбаджи“, замисля и романа „Нова земя“. В Русе писателят живеел в къщата на Андон Златев – касиер на читалище „Зора“, която се е намира на ул. „Духовно възраждане“. На мястото сега е поставена паметна плоча.