Като се каже името Васил Дойков, непременно ще се направи връзка с краезнанието – заради множеството му статии и книги, посветени на Русе и Русенския край.

Втората асоциация ще е с определението „географ“ – не само защото е завършил специалността „География“ на Софийския университет и в продължение на десетилетия е единственият русенец „кандидат на географските науки“ (според днешната терминология „доктор по география“) и доцент-географ, но и защото е автор на книги за десетки страни – близки (балканските), по-далечни (западно- и източноевропейските) и най-далечни (Сирия, Корея, Япония, Южноафрикански съюз).

Към името Васил Дойков трябва да се включи и определението „русенецът, издал най-много книги“ (за всички времена!). При други русенски автори с по-богата библиография може и да има колебание – 20 или 21, 25 или 26, 29 или 30... са книгите им. При него всичко е ясно и точно: 87 години – 87 книги! И тъй като на 20 август В. Дойков започна 88-годишнината си, значи и 88-ата му книга е „на път“ (за Разград).

Някой би оспорил числото или качеството на Васил-Дойковите книги. Интересите му са към няколко направления: селищна география, география на страните, гео- и етнодемография, география на транспорта, пътеписна география...

Мисля, че е подходящо да цитирам и онова, което е казал проф. д-р Атанас Дерменджиев пред Академическия съвет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“: „В резултат на адаптивната му научна сетивност се раждат десетки, стотици, хиляди провокативни публикации. Техният брой е впечатляващ – 87 книги и учебници, над 2500 научнопопулярни и над 150 научни изследвания“. И никак не е случайно, че след „ако не сте разбрали и осмислили, да повторя“ професор Дерменджиев отново акцентува върху числовите показатели.

Тези думи са изречени по повод удостояването на Васил Дойков със званието „Почетен професор на Историческия факултет“. Така че занапред трябва да свързваме името на Васил Дойков и с признанието, дадено му от специалисти, и да добавяме, че той е единственият русенец, носител на това високо звание!

Автор: Живодар Душков