Дано и занапред днешните политици да не ни забравят

Най-после дойде време и за пенсиите на възрастните хора. Повече от десетилетие никой нито се сещаше, нито дума отваряше за тях. Парите отиваха уж за асфалт, ама не съвсем. Както четохме по медиите, много хора са се облажили покрай магистралите, дето ги откриваха тържествено. А на другия ден ги затваряха за ремонти. После следваха и ремонти на ремонтите и така до безкрай. За пенсиите никой не обелваше и дума.

Добре, че изборите през миналата година разбъркаха картите и се стигна до узряване на политическите партии за някаква промяна в доходите на пенсионерите. Няма значение откъде идва тази идея, дали от десни или от леви политици. Някой лев върху мизерните пенсии няма да промени кой знае колко живота ни, но поне ще ни покаже, че ни зачитат за хора. Животът ни мина в труд по времето на две обществено-политически системи. Трудихме се и по времето на социализма, и след промените през 1989 г. Изпълнявахме задълженията си съвестно, независимо че по времето на демокрацията често оставахме без заплати, изплащаха ни ги на части, понякога даже и не ни ги изплащаха. Когато достигнахме заветните години за пенсия, получихме пари, с които да преживяваме и да мизерстваме. Защото не е живот това да си поставен пред избор – дали да си купиш половин кило кайма или някакво лекарство. Уверявам ви, че няма български пенсионер, който да не е правил този избор. А това вече не е нормално живеене.

Ето защо се радваме на всяко политическо решение за увеличаване, пък било и с малко, на пенсиите ни. И не ни интересува дали идва отляво или отдясно. На партии и партийци не вярваме още от времето на комунизма. Многобройните избори от миналата година поналяха малко акъл в политическите глави. Дано и занапред днешните политици да не ни забравят. Че тя България, както е тръгнало, май наистина в пенсионерска държава ще се превърне.

Атанас Велков, Русе / Ретро.бг