Съжалявам, че нямам снимки, но не ми беше до тях при това, което преживях преди малко след проливният дъжд в Русе.

По улица "Любен Каравелов" в близост до моето несъществуващо училище виждам млада жена, която не е на себе си. Стои до колата си, на която двете десни гуми са потънали в асфалта, от тях се виждат не повече от 10-15 см. Спирам и я питам с какво мога да помогна.

Жената беше паркирала колата, за да отиде да вземе детето от детската градина, но дъжда я сварва там и като се връща вижда, че колата й е потънала.

Мина полиция, надявах се да реагира, но полицаят спря и каза, че трябва да се обадим на някой да ни изтегли и замина. Побеснях и звъннах на 112, разказах за ситуацията, но те ме отрязаха, защото виждали изписан немски телефонен номер. През това време дойде съпругът на тази дама, седна в колата и я запали, а аз бях непосредствено до потъналата дясна страна на колата. Нали си представяте какво се получи! Аз бях обляна от главата до петите в кал, като че ли съм била на кални бани.

Успях да изкрещя: Какво правиш бе простак, аз ти помагам, а ти ме обля в кал? А той най-нагло излезе от автомобила и благодари на всички насъбрали се. Тръгвайки си, един млад мъж, който беше свидетел с бебето и жена си, ми каза: Госпожо, аз живея наблизо, елате да се окъпете!

Прибирам се и Илко изпадна в шок от вида ми, но аз започнах да се смея, остава ли ми друго... Но с влизането в къщи ми звъни българският мобилен телефон, който бях оставила в дома си. Търсеше ме някакъв дежурен по авариите, но след всичко случило се, хич не ми беше до него и директно влязох в банята.

Русе, Русе, мой роден град, до къде те докараха, как изглеждаш, плаче ми се!

Автор: Ели Петрова (Facebook)