На 15 април Русе отбелязва 130 г. от създаването на една от важните икономически институции след Освобождението

На 15 април 1890 г., в Русе е създадена първата Търговска камара в България, а 130 години по-късно Русенска търговско-индустриална камара продължава да поддържа традициите, залегнали в основата на едно от най-успешните икономически начинания след Освобождението.

Към 1890 г. в Русе се наброяват 14 по-големи предприятия от фабричен тип на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. индустрии. Значителен растеж отбелязва и търговията. Само в периода от 1885 г. до 1903 г. в града са регистрирани 135 търговски фирми.

В тези условия на честите срещи на първите русенски търговци, ставали в добре уреденото кафене на Оханес Енкарниян на ул. “Княжеска”, се замисля създаването на търговска организация - Първа българска частна търговска камара, с месечни вноски на членовете ѝ.

В края на 1889 и началото на 1890 г. деловите търговски кръгове на Русе, отчитайки потенциалните ползи, започват активно да работят за реализация на инициативата. Подобно на съществуващите камари в европейските страни и Америка,  сдружението си поставя за цел да събере интелекта и инициативата на стопански активните слоеве  и да служи като съвещателен орган на правителството, като едновременно с това защитава интересите на търговско-производителното съсловие. Русенският вестник „Исток“ пише, че на 15 април 1890 г. в Русе е учредено ново търговско сдружение под името „I- ва Българска Търговска Камара“ от 33-ма видни представители на тогавашния търговски елит.

Като частно сдружение, Русенската търговска камара е създадена без протекцията на централната държавна администрация на страната по подобие на устройството на английските свободни камари.

По онова време голямата заслуга на русенските делови кръгове е не толкова в откриването на нови фабрики, търговски кантори и банки, а в организацията на нови форми за сътрудничество между стопанския елит и ръководството на държавата с цел по-доброто икономическо развитие на страната. Членовете на Камарата са с различни политически убеждения, но това не им пречи да работят заедно за просперитета на града и страната, използвайки своите знания и опит, като същевременно търсят подкрепа и от държавата.

Много скоро след създаването си Търговската камара успява да се наложи в икономическия живот на града, и постепенно добива национално значение. В началото на юни Настоятелството на Камарата се представя официално на Княз Фердинанд при гостуването му в Русе.  А на 19 юли 1890 г. Камарата дава тържествен банкет в чест на посещението в Русе на министър-председателя Стефан Стамболов в лятната градина на бирария „Хаберман“. На събитието присъстват повече от 200 гости с различна политическа принадлежност- стамболовисти, каравелисти, цанковисти и дори крайни русофили. Всички са обединени около мнението, че трябва да се загърби миналото и да се работи на „съзидателното стопанско поприще“. 

В началото на 20-ти век Русенска търговска камара се включва активно и в образователната дейност, след като държавата делегира правомощия за организиране на професионални курсове и откриване на професионални училища. Първото камарно училище в Русе е Механо-техническото, открито през 1921 г. През настъпилите мирни години занаятчийството се разраства и се превръща във важен отрасъл както в селския, така и в градския бит. Отчитайки изискванията на закона, РТИК поема изцяло грижата за развитието на занаятите в региона. На 5 ноември 1923 г., по подобие на откритите от Варненската и Софийската камари училища, в Русе е открито Чирашко училище. То е първото в района на Камарата. През следващата година РТИК открива чирашки училища във Видин и Плевен, през 1925 г. – в Севлиево, а през 1926 г. – в Лом.