Бавно, но сигурно се превръщаме в умиращ град със "селска" аристокрация.

Прибирам се уморен от работа и сядам да вечерям. Затвярам си прозореца, защото има някаква врява. Малко по-късно врявата се усилва и продължава до полунощ. От неразбираемия за мен език разбирам, че е някаква сватба, която озвучава целия квартал "Дружба".

Ако беше само една вечер щях някак си да го преглътна, но този тормоз е ежедневен - няма делник, няма празник. Всяка вечер слушаме ориенталска музика и поздрави по микрофона за някакви "баровци" с турски имена. За разлика от гражданите, институциите са заспали дълбок сън и не забелязват какво се случва.

Сутринта ставам за работа, отварям прозореца и ме лъхва някаква смрад на селски обор. Това е някаква нова миризма за нашия град, но никой не знае от къде идва. Институциите отново спят, или някой ги е приспал с някой лев под масата?

Качвам се в колата и отивам на работа. По пътя забелязвам, че осветлението по главните булеварди на много места липсва, а на улица "Борсиова" се натресох на ремонтирано вече кръстовище, но с дупка. След като едва не оставих окачването си там, видях че инжинерите от Община Русе са оставили точно 2 квадрани метра без асфлат. Уникално строителство, уникален асфалт и всичкото с европейски пари.

Целият център е разкопан, месеци наред гледаме само боклуци, пасък, кал и прахоляк. Може би всеки е забелязал, че липсва каквато и да било последователност в тези ремонти. Ударно се разкопава всичко едновременно, нищо не се довършва и всички дружно дишаме пушилката на Община Русе. 

Кажете, кой ни трови сега?

Ако оставим въздуха настрана, и се поразходим по централната част на града ще забележим празните магазини, които търсят наематели и липсата на инвестиции. По-голямата част от русенци са се свили в черупката си и едвам оцеляват.

Това е жалката действителност в Малката Виена, а какъв град беше... 

Още повече се вбесявам, когато си спомня за дребния ни кмет, който се биеше в гърдите, че Русе бил най-добър град за живеене.

След толкова некадърно управление сега Русе може да е водещ център в: интеграцията на ромите, ориенталската музика, замърсяването на въздуха, липсата на инвестиции, бедността, високата смъртност, ниските заплати, беззаконието...

За всичко това може да благодарите на Пламен Нунев - русенецът от Бяла, Десислава Атанасова - русенката от Дулово, Пламен Стоилов - дребният доносник от ВКР-то, Страхил Карапчански - русенецът от Ямбол и Димитър Наков - самонастанилото се дърво в Русе.

Моля да не се засягат мутрите, които съм пропуснал. На тях може да им отделя малко повече време следващия път.