Как да спрем обгазяванията и да накараме замърсителите на въздуха да спазват закона?

Този въпрос си задават русенци от години, а местната управа, независимо кой е на власт, се оказва безсилна и обвинява за ситуацията липсата на техника (мобилна станция за измерване на органични замърсители) и слабата ангажираност с проблема на държавните институции като МОСВ и РИОСВ, в чийто ресор е опазването на околната среда.

Наистина ли обаче Общината е толкова безпомощна в борбата си за чист въздух на Русе и може ли все пак на местна почва да се установи някакъв контрол?

Отваряме действащата Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Русе. Тя е приета на 19.09.2019 г., точно преди смяната на властта в Общината. Какви са мотивите за гласуването ѝ точно в него момент можем само да гадаем, но от текстовете се вижда, че едва ли са целели да улеснят следващия кмет, пише вестник Утро.

Четем, че (1) „За чистотата и качеството на атмосферния въздух на територията на община Русе отговаря кметът на община Русе или упълномощени от него длъжностни лица и общински съвет Русе...

(2) Кметът на община Русе отговаря за изграждане и функциониране на местна система за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух на територията на община Русе. Същата обхваща и данните, получени от пунктовете за мониторинг на Изпълнителна агенция по околна среда“.

Тоест предходният Общинският съвет е вменил на следващия задължението да отговаря за чистотата и качеството на атмосферния въздух. Кметът пък трябва да създаде отделна местна система за контрол на качеството на въздуха, която е независима от тази на РИОСВ.

От текстовете по-надолу никак не става ясно как трябва да контролират потенциалните замърсители на въздуха. Единственото изискване към тях е „да спазват изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух“. И толкова. Конкретни забрани има само по отношение на гражданите - за палене на огън на открито, за горене на гума и пластмаси и т.н.

Според тази наредба предприятие, изпускащо облаци химия в атмосферата, може да бъде наказано от Общината само по реда на чл. 34 - ако длъжностните лица, оправомощени със заповед на кмета, са издали някакво предписание и то не е изпълнено. Тогава могат да му наложат глоба между 3000 и 10 000 лева. Не е ясно обаче дали такива длъжностни лица, упълномощени да правят проверки, изобщо съществуват. За някакви техни действия в последната година от приемане на Наредбата досега май никой не е чувал.

В Наредбата санкции за замърсяване на въздуха няма. Никакви. Но пък има например глоби за нарушаване местообитанията на лечебни растения.

Следващият логичен въпрос е: Може ли в Наредбата за опазване на околната среда на Община Русе да се вкарат други текстове, които да дадат на кмета и екипа му механизми, с които да упражняват реален контрол на замърсителите? Ако почерпим от опита на други общини, изглежда може.

Отваряме например приетата още през 2012 г. Наредба за опазване на околната среда на територията на община Пловдив.

Там са описани доста задължения на предприятията, както и начините на контрол и санкциите. В текстовете се казва, че фирмите трябва да осигурят организирано изпускане в атмосферния въздух на емисиите като височината на изпускащите устройства да обезпечава разсейване на замърсяващите вещества в съответствие с определените норми за качество на атмосферния въздух, да осигурят наличието на пречиствателни съоръжения, на които се извършват редовни проверки, да уведомяват своевременно общинската администрация за предстоящи промени в суровините и технологичните процеси, за извършване на ремонтни работи на пречиствателните съоръжения, за производствени аварии и инциденти, които могат да доведат до изпускане на емисии и др.

Най-важното може би е, че с наредбата Физическите и юридическите лица, които осъществяват дейности с източници на емисии в атмосферния въздух на територията на общината, се задължават „да осигурят неограничен достъп на общинските контролни органи до обектите и съоръженията и до всички документи и данни, свързани с емисиите в атмосферния въздух, както и да оказват съдействие при изпълнението на техните функции“. Ако и в нашата наредба имаше подобен текст, сигурно нямаше да се налага екип на КООРС да дежури пред „Линамар“/“Монтюпе“, а общински служители щяха да могат по всяко време да влязат в предприятието и да проверяват какво се случва там.

В пловдивската наредба много подробно са описани санкциите за различните видове замърсявания на околната среда, изброени са химичните съединения, превишаването на нормите на които води до глоба. Има и други полезни неща, които могат да се използват и в Русе. Вероятно и наредбите на други големи градове могат да дадат полезни идеи.

Проблемът с въздуха си остава все така остър и е време наредбата да се промени и замърсителите да се поставят под истински и ефективен местен контрол. Иначе пак ще се молим на поредния министър за измервателна станция и ще разчитаме на ялови нощни наблюдения на безцветни газове. А някой ще продължи да ни тормози с миризми и отрови.