Русе - градът залят с канцероген!

7
Ние го допускаме. Ние сме виновни, защото идва от нашите данъци. Рушим сами себе си
Ние го допускаме. Ние сме виновни, защото идва от нашите данъци. Рушим сами себе си

Асфалтирането на улиците в Русе не е икономическо решение, а избор.

Тротоарът е не само физическо и правно разделение между пътя за хора и превозни средства. Той изразява отношение към средата, културата на обществото, статутът на района и най-вече към човека. Дали тротоарът е от асфалт, част от калдаръма или изобщо липсва – решават обитателите на селището. Как мислите – в Кьол или Лион биха ли го допуснали?

От векове архитектурната среда на селищата е отговор на културното и интелектуално нивото на цивилизационно развитие на обществото в него. Градове в Римската империя със своята организация, водоснабдяване и павираните улици създавали респект у другите общества. Това привлича още хора, допринасяйки всеки с индивидуалността си, характер и виждания, създавайки особен дух на селището. Без Духът и хората – остават само сградите и асфалта, пише Даян Тачев в Бъдеще за Русе.

През последните 20 години Русе губи по-малко от своя дух и много от хората. Колкото по-малко млади хора, по-малко идеи, по-малко емоция и по-слаб Дух. Градът ни изчезва без да се замисляме. То стана постепенно: забравихме паметниците, заменихме българските плочи с китайска сгурия, а тротоарите – асфалтирахме. За няколко месеца върху алеите цъфнаха велоалеи, а останалото около тях потъна в кал.

Западните общества градят инфраструктура с години, тук единствено пълним банкови сметки на т. нар. „наши хора“. Това ние го допускаме. Ние сме виновни, защото идва от нашите данъци. Рушим сами себе си.

С асфалтирането на улиците в Русе за пореден път Духът на Малката Виена се заменя с Ориенталски миризми. Малко, по-малко градът ни се превръща в село. Но на село няма Опера, нито Университет, а вечерно време ангажиментите са свързани със стопанството, а не с интелектуално развитие.

Уважами госпожи и господа – това ви харесва? Нима? Къде са вашите деца – в Арабските страни или в Западна Европа?

До кога, драги ми съселянино?

Добре дошли в нашто село,

             Селото е важно место и затова спира влако от и към Москва. То йе големо и убаво. Имаме асфалт по улиците и около улиците. Даже каруца минава и ги мийе. Голяма забележителност са файтоните на тел (умните хора казват, че по телта течело нещо) и селският покрит мегдан „Арена“. Точно до мегдана има шише шосе на два ката, а баба Гинка е виждала хора в тенекйета да шават до горния кат.

            Малко по-долу е селския стадион. Често идват и ритат юнаци от близките села, а баш майсторите идват с коли, подарък от Партията. Другите са с влако и каруци. До селото минава река. По-дълбока от нея нема, а след нея казват, че почвала друга цивилилизация. Лошото е, че не мойем да се къпем у нея, затова одим до Ломо след края на селото.

            Имаме и по-голем мегдан. В дните през неделя преди залез слънце, мегдано е пълен (хората с часовници казват, че ставало така след 5 часо). И кога месечина излезе все спи – щот утре е редовен къртски ден. На възкресение всеки хваща каруца или влако и отиде на вилата си из близките местности (да се снабди с домати и ракия).

            На мегдано идват и певачки от близко и назад. Тогава се лее пиво и черна напръднена вода с името Цоца Цола. Чуда се какво общо има съседката Цола с това име, но когато спре да го пие ке я питам.

            В определени дни от годината в селото ни идват окръжни големци и народни избрани хора (т.е наши хора). Милицията се строява и декламира, че селото се движи по и успоредно на Партийната линия. След като си заминат, всеки си дела како ще.

            Често в лечебницата постъпват случаи на блъснат от крава, ухапан от змия и кърлеж, ритнат от коза и набучен от коч. Нашият медицински съвет успешно поняся тези дневни премеждия и Партийните също. Има и такива паднали от стол, но те се лекуват на горния кат с панорама към Реката (те са хора на нашите хора).

            След Ноемврийската революция (или Преврато) много мои съселяни се пръснаха по свето и назад. Някои от тях бързо осъзнаха, че кат нашто село друго нема. Тогава имахме АПК-та и комбинати, но не успяха да се реформират от наште хора, затова други съселяни от Селементо Коунти с каруци ги разформироваха. Важното е, че всичко се случваше по права партийна линия или най-много по успоредна.

            Тако се движи живото у нашто село. Умни хора казват, че отатък реката друго са найдили.

Ех, кога ке видя влако от Парижо да мине през нашто село. Само ке го гледаме. Може и да слезат умни хора от там.“

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари