Русе е изправен пред проблем с отпадъците, след като "Топлофикация Русе" иска да спре да ги сортира и гори безплатно

Преди две години община Русе мислеше, че е решила въпроса с трупането на отпадъци. Без заплащане. Но и тук безплатен обяд явно няма, пише Иглика Филипова в "Кипатал".

Дарителят - свързаната с Христо Ковачки "Топлофикация Русе", сега иска да се откаже от сепарирането, защото не получи екоразрешение да гори в централата събрания RDF. За общината това значи да събира повече такса смет от гражданите си, а за природата - трупане на тонове отпадъци. За ТЕЦ-а мотивацията явно се е изпарила, но все пак дружеството е подписало договор да прави дейността до 2023 г. и вероятно ще трябва да плати неустойки. Развръзката ще е бавна - ще отнеме поне 1-2 години за търг и изграждане на нова инсталация. А урокът - сделки без състезание и с неясен интерес, често миришат.

Седемгодишна история

Предложението за изграждане на сепаратор за отпадъците идва от самата "Топлофикация Русе" в далечната 2013 г. Идеята ѝ по това време е да преработва боклука и да прави RDF, който да гори в централата, като замества част от въглищата и си спестява всe по-големите разходи за въглеродни емисии. От компанията уточниха за "Капитал", че това би довело до значителни ползи за дружеството от екологична и икономическа гледна точка. Подобни планове (някои успешни) имаха и другите, свързани с Ковачки, ТЕЦ-ове.

През есента на 2018 г. е сключен договор, според който централата безвъзмездно ще приема и третира битови отпадъци на общо пет общини - Русе, Ветово, Тутракан, Иваново и Сливо поле, които още от 2010 г. са обединени в т.нар. Регионално сдружение за управление на отпадъците (РСУО) по Закона за управление на отпадъците.

Самата инсталация е изградена от дружество на "Топлофикация Русе" на общинска земя, след като през 2016 г. компанията получава отстъпено право на строеж по договор с общината. През ноември 2018 г. инсталацията започва да работи, но за близо две години досега на практика са обработени едва около 24.5 хил. тона отпадъци, което е незначителна част от това, което генерират общините. За 2019 г. например отпадъците само на община Русе са 65 хил. тона.

Поне на хартия групата на Ковачки е инвестирала в сградата и машините почти 6 млн. лв. (ако се съди по апорта в опериращото дружество "Д консей"). И в момента инсталацията работи, като според данни от АПИС в компанията към август работят 92 души. В отчета за миналата година се виждат 463 хил. лв. приходи, разходи за заплати от почти същата сума, но заради голяма амортизация и обезценки се стига до загуба от почти 400 хил. лв.

Междувременно "Топлофикация Русе" внася инвестиционно предложение за добавяне на RDF към горивата в централата, но миналата пролет регионалната екоинспекция реши, че проектът (логично) трябва да мине през оценка на въздействието върху околната среда и компанията се отказа. Така без възможност да ползва алтернативното гориво и с договор за третиране на отпадъците, според който не получава никакво плащане, сметките на "Топлофикация Русе" вече не излизат. И както обясняват от общината, инвестиционният ѝ интерес изчезва. От дружеството не посочиха какви са разходите му по работата на инсталацията до момента, тъй като информацията е търговска тайна, но уточниха, че сепариращата им инсталация е единствената подобна в страната, която работи безвъзмездно и е изградена с частен капитал. При сегашния модел на работа обаче тя много вероятно е на загуба. За сравнение - София изгради с еврофондове завода си за преработка на боклук и сега плаща милиони, за да предава (малко и със съмнително качество) RDF на циментовия завод "Холсим" и "Топлофикация Сливен" (също свързвана с Ковачки).

Към раздяла

"Топлофикация Русе" на няколко пъти иска договорът да бъде прекратен на основание, че вече е икономически неизгоден. "Някой е включил клауза, че ако на тях им е икономически неизгодно, ще се прекрати договорът", каза на заседание на общинския съвет по казуса кметът Пенчо Милков (БСП), който е на този пост от една година. Той обаче посочи, че договорът няма да бъде прекратен на това основание, тъй като след встъпването си в длъжност той е установил, че инсталацията не работи ефективно и процесите е трябвало да се подобрят. Затова договорът ще бъде прекратен по взаимно съгласие и с изричната уговорка, че общината си запазва правото да търси неустойки.

"Топлофикация Русе" има договорен ангажимент безвъзмездно да приема и третира битовите отпадъци на петте общини безсрочно, като договорът може да бъде прекратен най-малко пет години след сключването му, т.е. през ноември 2023 г. През този период тя трябва да организира работата на инсталацията така, че да осигури поетапното изпълнение на целите по Закона за управление на отпадъците. Това означава, че от отпадъците трябва да се отделят материалите, които могат да се рециклират, като хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло. В случай че не го направи, компанията трябва да плати разходите на общините за депониране на битовата смет, включително отчисленията, които се дължат на тон депониран отпадък, както и тези за закриване на депото. Данните показват, че към момента количеството на насочените за рециклирани отпадъци след сортиране е едва около 5%. А по думите на кмета този дял е постигнат едва последните месеци, като преди това е бил още по-малък.

Извън отделените рециклируеми материали, които са предавани на фирми за последващо използване, досега на практика инсталацията на "Топлофикация Русе" не е генерирала RDF или някакви други суровини от отпадъците. "В централата няма изградени съоръжения за изгаряне на RDF, не са постъпвали и изгаряни отпадъци от RDF, нито от сепариращата инсталация, нито от друго място и не е провеждано експериментално изгаряне на отпадъци", казаха оттам.

Въпросът сега е дали общината ще може да събере нещо, макар че кметът се зарича да търси отговорност от "Топлофикация Русе" за неизпълнение на задълженията по договора. Това обаче ще отнеме време. Според Милков в момента не могат да бъдат определени действителните загуби на общината от това, че не са сепарирани достатъчно отпадъци. Сметката ще стане възможна едва след като Министерството на околната среда и водите посочи целите на общината за конкретната година, а това се забавя с около година и половина. Чак тогава ще може да бъде формулиран и искът на общината.

В търсене на решения

Междувременно отчисленията, които общината прави към РИОСВ и които реално плащат русенци през такса смет, растат. По думите на заместник-кмета по комунални дейности Димитър Недев, ако през 2014 г. отчисленията са били 15 лв. на тон, догодина те ще бъдат 82 лв., а през 2022 г. - 95 лв. Затова и според кмета Пенчо Милков възможното към момента решение е да се прекрати договорът и да се организира наново сепариране, което ще спести на гражданите близо 2 млн. лв. годишно.

Разликата всъщност идва от това, което се дължи на РИОСВ. В единия случай предварителният анализ показва, че практически без работеща инсталация за сепариране общината ще трябва да плати 6.1 млн. лв. на година. В другия случай - с работеща инсталация, на която се плаща определена сума за преработка на отпадъците, общината ще може да използва част от отчисленията в сметката си към РИОСВ, за да финансира заплащането за експлоатационните разходи за дейността по сепариране и оползотворяване на битовия отпадък. Така сумата, която ще излезе от бюджета на общината, пада на 4.3 млн. лв., обясниха от кметството за "Капитал".

Всичко това обаче ще стане възможно едва след като бъде сключен нов договор - този път за възмездно сепариране на битови отпадъци и след обществена поръчка. Такова е и решението на общинския съвет - сегашният договор да бъде прекратен, "считано от датата на сключване на договор за възмездно сепариране на битови отпадъци, след проведена процедура по Закона за обществените поръчки".

Кой ще бъде новият изпълнител ще се реши на търга. Самата "Топлофикация Русе" също има интерес да продължи да работи с общината, но срещу заплащане. През лятото компанията е предложила на Регионалното сдружение да третира битовите отпадъци в инсталацията си възмездно, както и отново срещу заплащане да подготвя RDF фракция и да я транспортира за оползотворяване в "Девня цимент". Компанията е направила и странното предложение да инвестира около 2.8 млн. лв. в модернизация на инсталацията (която е изградена само преди две години), за да могат да се постигнат целите за рециклиране по Закона за управление на отпадъците.

Дори и с работеща инсталация за сепариране обаче Русе няма да реши проблема си с отпадъците. Според данни, представени от кмета пред общинския съвет, подобни съоръжения могат да отделят до 10% от боклука за депониране. Още толкова е инертната фракция (парчета камък, бетон и т.н.), която може да бъде пресята и използвана за рекултивация. Дори и изграждането на инсталация за преработка на биоразградимите отпадъци, за каквато в момента тече процедура за избор на изпълнител, няма да реши въпроса докрай, тъй като капацитетът ѝ ще бъде до 17 хил. тона годишно. Затова и кметът смята, че трябва да се търсят по-радикални решения - като например изграждане на пиролизна инсталация (където отпадъците се разлагат при висока температура в безкислородна среда) като във Виена, което обаче не е по силите на общината и е необходимо решение на държавно ниво. А растящите купчини боклуци са проблем, който не стои само пред Русе.