Конфискацията е отнемане на имущество, придобито чрез ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и което трябва да е установено с ВЛЯЗЛА В СИЛА ПРИСЪДА.Така е според Рамкови решения 2003 и 2005 и Директива 2014/42.

Като страна- членка на ЕС България трябваше още преди няколко години да транспонира европейските правни норми, вкл. правилото че предмет на конфискация е имущество, придобито по престъпен начин, което не се предполага, а се приема за установено след приключване на наказателно производство с влязла в сила присъда.

Гениалният български законотворец обаче създаде някаква нова форма , при която предмет на конфискация е НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО.
Разбира се, сътвори и невероятна дефиниция : незаконно придобито е имуществото, когато не е установен законен източник за придобиването му./ Например : купуваш си кола с пари, дарени от родителите ти. Не успяваш да докажеш дарението. Останалите ти доходи, намалени с разходите не позволяват да си купиш тази кола. Прокуратурата, разбира се е образувала досъдебно производство, защото това е условие по българския закон, за да се пристъпи към конфискация.
Така, според българският законотворец, без да има влязла в сила присъда, може да се отнеме имущество, което дори не е нужно да е придобито чрез престъпление. 

С Тълкувателното решение върховните съдии се произнесоха, че така не може- когато е прекратено досъдебното производство не може да ЗАПОЧНЕ производство по конфискация. 

Това не решава въпроса дали е законосъобразна конфискацията, когато впоследствие лицето бъде оправдано или производството прекратено.Този въпрос касае съответствието на българскиия закон с европейските норми и който е зададен от български съдии по две висящи производства пред съда в Люксембург. По тези случаи също имаше гневна реакция на П.Георгиев и яростна атака в Пеевските медии.

Автор: Румяна Ченалова