Празници.Топличко и филми за вълшебства. Закачки във Фейсбук. И така, между другото, подкрепяме бедствуващите в Перник...или ги критикуваме , че протестите били малобройни.

Ние сме умните. Винаги знаем причините, начините и следствията. На топличко. Пред компютрите между две кафета.

И все ще е така, докато сме такива - псевдо революционери, нечестни със себе си, лицемерни с другите.

Съвестта не е партньор в партия шах.Не е съседка, прескочила на раздумка.Не е дете или глупак, когото да залъжеш.

Съвестта ни - това сме самите ние.Както вярата и любовта.Няма ли ги - мъртви сме.Първо се превръщаме във вегетиращи пашкули, после умираме.Обратно на пеперудите.

Станахме пашкулна нация, вегетираща от разлагане към умиране.

Мълчим за да не развалим комфорта си ли?!

Комфорта на изчезващите.

Трудно ще е да се разкъса пашкула, но не и невъзможно.Още не.

Всъщност исках да пиша за подкрепата, за времето на думите и времето на присъствието, за времето, което е последно...

Или пък - можем да си пишем във фейсбук...докато сме живи - някои пашкули, други все още пеперуди с неподвижни криле.

Или пък ...да се заслушаме - едно изнемощяло, но упорито гласче все още се опитва да надвика шума на суетата. Толкова е слабо и толкова непреклонно.Като гласа на мама, когато сме в беда.

Това е съвестта ни. Тя умира с нас, но до последния дъх ще повтаря: "ИЗПРАВИ СЕ!"

Румяна Ченалова