Президентът Румен Радев ще участва днес в среща на върха Европейски съюз - Западни Балкани в Бърдо при Краню, Словения.

Преди форума държавният глава е поканен от европейския комисар по разширяването Оливер Вархей и от домакина на срещата на върха, премиера на Словения Янез Янша, на обща среща с премиера на Република Северна Македония Зоран Заев. Президентът Румен Радев и премиерът на Република Северна Македония ще имат след това и среща с германската канцлерка Ангела Меркел и с френския президент Еманюел Макрон.

Самата среща на върха ЕС-Западни Балкани ще бъде ръководена от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който ще представлява ЕС заедно с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Домакин на срещата ще бъде словенският премиер Янез Янша, чиято страна е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз през втората половина на тази година.

Лидерите на 27-те страни членки на ЕС се събраха снощи на неформална работна вечеря в замъка в Бърдо. Днес те и колегите им от шестте държави партньори от Западните Балкани ще имат пленарна сесия в конгресния център в Бърдо, която ще бъде последвана от сесия на лидерите, след това ръководителите на Европейския съвет и на Европейската комисия ще дадат пресконференция заедно със словенския премиер Янез Янша. Лидерите на участващите страни ще имат национални брифинги, информира БТА.

На срещата на върха ЕС - Западни Балкани в Бърдо тази седмица няма да бъдат поемани нови ангажименти към процеса на разширяване, съобщи в понеделник в Брюксел пожелал анонимност представител на съюза.

Той уточни, че засега в ЕС няма единодушие по въпроса за приемане на нови страни членки. В заключителната декларация от срещата все пак ще се препотвърди европейското бъдеще на Западните Балкани, отбеляза дипломатът. Той обобщи, че ще се търси равновесие между дадените от ЕС обещания на региона и възможностите за разширяване.

Сред основните цели на срещата на върха в Бърдо е потвърждаване на подкрепата на съюза за европейската перспектива на Западните Балкани и създаване на предпоставки за засилване на сътрудничеството на 27-те със страните от региона във връзка с реализацията на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани, който ще позволи подпомагане на зеления преход, засилване на свързаността и социално-икономическото възстановяване. Очаква се лидерите да подчертаят в своята декларация, че ЕС е най-близкият партньор, основен инвеститор и донор на региона.

По линия на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани Европейският съюз ще мобилизира през следващите седем години около 30 милиарда евро за региона. Чрез 10 водещи инвестиционни инициативи ЕС ще предостави на Западните Балкани девет милиарда евро под формата на безвъзмездни средства.

Първият милиард евро по линия на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани ще бъде отпуснат до края на годината, каза представителят на ЕС. Той уточни, че досега съюзът е подпомогнал с 3,3 милиарда евро борбата срещу КОВИД-19 в шестте държави от региона и им е предоставил 2,9 милиона дози ваксина.

Подкрепата на ЕС за Западните Балкани ще продължи да бъде обвързана с осезаем напредък в областта на върховенство на правото, социално-икономическите реформи и присъединяването на партньорите от региона към европейските ценности, правила и стандарти.

България подкрепя провеждането на срещата на върха в Бърдо, която разглежда като логично продължение на срещите на върха в София (2018 г.) и Загреб (2020 г.). Позицията на страната бе одобрена от Министерския съвет.

Смятаме, че срещата е позитивен сигнал, показващ трайния ангажимент на ЕС към Западните Балкани. Подкрепяме фокусът на форума да бъде поставен върху актуалните социално-икономически предизвикателства пред региона, казаха от пресслужбата на служебното правителство.

Като част от непосредственото ни съседство, Западните Балкани са устойчиво водещ приоритет на българската външна политика. Имаме искрен интерес всички страни от региона да станат част от европейското семейство. Нашата подкрепа е последователна, основана на ключовите принципи на собствените постижения при изпълнение на критериите по пътя на реформите и на важността от поддържането на добросъседски отношения, отбелязаха от пресслужбата на служебното правителство.