РАДЕВ СПОМЕНА БЕДНЯЦИТЕ. НАЙ-СЕТНЕ

Най-после някой спомена бедняците - нашите, тукашните, за които никой не отронва и дума, сякаш така те ще изчезнат от само себе си.

Стори го президентът Радев в новогодишното си обръщение. 

Той се осмели да каже, че „хиляди бедни българи днес се борят за оцеляване“ - макар те да са милиони – и това беше много важен момент от словото му.  Досега нито един политик не беше го правил.  А това изглежда толкова нелепо, че дори не може да бъде обяснено.

Медиите не обърнаха никакво внимание на думите на президента. 
Срам ли ги е да ги коментират - или нямат време от фойерверки в чест на истински глупци. 
А може би се страхуват да не разсърдят някои властници, които вече са убедени, че управляват Рая. 
От 10 януари пък съвсем ще са сигурни. Пазачи на Рая!

А по повод на другите бедняци, които Политическата Секта прокуди от страната, една министърка каза, че те били в Европа. 
Да, де, но не са в България, избягаха от ония, дето нямат очи за бедняците. 
Най-напред, за около четвърт век, ги прогониха - а сега се хвалят с тях, че печелят нещичко за бедняците тук. 
Остава да кажете, че са ви и задължени, че са немили-недраги в чужбина. 
Няма какво да се хвалите, повечето от тях са слугите на вашата Европа – и добре, че слугуват там, та тукашните бедняци да поемат глътка въздух.

Но, все още, не се сещате да се похвалите, че тези „никъдници“ /по Увалиев/ години наред внасят тук толкова пари, колкото са чуждите инвестиции! 
Само един много нахален ум може да оправдае тази аномалия.

И „там“ нашите хора пак са на дългата опашка за милостиня, както се полага на бежанци, прогонени от страната си. 
Другите бежанци - ония от Ордите - поне са прогонени с огън и жупел, а нашите - с глупост. 
Не си притурвайте и това като някаква заслуга.

Защо първенците ни мълчат за Бедняците? 
Спокойно приемат, и то не от вчера - като свещена величина - факта, че сме най-бедната страна в Европа. 
Може би на някои наглеци това им се провижда и като някакъв комплимент. 
Сигурно разсъждават - доколкото могат да си позволят това усилие, така: „Най-бедните цървуланковци сме, обаче нали сме членове на Европейския Сговор, това ни стига“. 
Сякаш дори не се сещат, че най-бедната страна се обитава от най-бедните хора, от милиони бедняци - и тяхното оцеляване е Осмото чудо на света. 
Пребройте пенсионерите, работили упорито и всеотдайно за страната си, а накрая почерпени от Прехода да живеят скотски. 
Да не говорим за стотиците хиляди цигани - за тях пък Политическата Секта си е дала обет да мълчи. 
Бомбата тиктака под задниците им, а те си траят.

Защо никога не споменават бедняците, защо си позволяват тази наглост - това е големият въпрос. 
Дали изобщо все още си дават сметка, че наоколо има такива същества? 
Толкова ли са засмукани от собствената си немощ, че да не ги забелязват? 
Милиони бедняци им се пречкат в краката, обаче нали все пак държавата някак крета - сигурно това си казват. 
Пълним дупки всякакви. Гордо.

Разбира се, някой може да възрази, че с едното споменаване на бедняците нищо няма да се промени. 
Да, де, но поне да направят някакво усилие да не се хилят само в собствените си доволни сурати.

Сектата не може да бъде накарана да работи за тия хора, тя и не знае как. Това е ясно от четвърт век. 
Каквито и фасони и фокуси да правят черносотниците на Прехода. 
Горкият той - закриваха го, откриваха го и пак го закриваха, въргаляха го, дори го насилваха – все, за да прикрият немощта си. 
Каквото и да дрънкат измамниците, Сектата е виновна - тя докара тази беда заради невежеството си и заради слугинския си манталитет.

Тъпанарите нека си мислят, че проваленият Соц ни стовари тия бедняци – макар че тъкмо корабът „Радецки“ на Прехода ги хвърли на Новия Бряг. 
Нека си мислят, каквото щат - само че при онзи проклет Соц бедняци нямаше. 
Но този спор е безсмислен, дори е скотски. 
27 години нищо не могат да направят. 
Оправдават се с всевъзможни кризи - и те съчинени от тях, или изтърпени от тях.

Винаги са гледали в друга посока – не в онази, в която се е втренчил Народа – той търси сянката на собствената си Съдба, а те съвсем друго.

И все им беше хубаво да управляват псевдодържава, населена с бедняци. 
Те винаги са имали по-важни цели – например, да бъдат клисарите на Европейския Сговор.

Сега са се зазяпали в Председателството. 
И, впрочем, какво стана със „Съюза“, как биха гледали сега на него Първобащите му – но и това не ги интересува. 
Каква представа са имали те, та вечният бедняк на тази общност, най- опърпаната страна ще я председателства? 
В името на какво?

Какво ще се промени след шест месеца - това пък изобщо не ги вълнува. 
Важното е, че половин година ще бъдем нещо като временно модерна туристическа дестинация за отегчени брюкселски фанфарони и бюрократи. 
Гледам, че тъкмо с това се хвалят главно: щели да дойдат 20 хиляди чиновници, това им е в главите.

В същото време, докато вървеше оскотяването на значителна част от населението, Сектата направи нужното, за да насили Обществото с други едни бедняци: отвратителни в своето притворство, бедняци духом и интелектуално, същински никаквици, тъй наречената Нова класа. 
Хора, които при един по-справедлив ред, щяха да си останат нищожни, номинални типове. 
Със сигурност щяха да си останат в анонимността, която заслужават.

Сега бившият външен министър Даниел Митов е подсъдим – но вече е забравено, че той дойде от нищото, от една отчайваща нищожност - и сега отново се скри в нея. 
Това е спасението за тия хора: анонимността, изличаването. 
Обаче, докато беше външен министър на Държавата на Бедняците, в мазното му нищоговорене нямаше и една секунда, отделена на нашите клетници.

Ами онзи Прокопиев, посткомунистическият запъртък, когото произведоха в носител на новите „западни“ ценности? 
Сега е смешно, че хора, които взаимно се „осъвременяваха“ в кръжеца „Глобална България“, примерно, вече яростно го атакуват. 
Сега ли разбрахте, че е един измамник? 
Не, разбира се, но изглежда ви допадаше спекулантския му нюх.

Още през 2002 година станаха ясни от „Всяка неделя“ неговите далавери, но всички се правехте, че не ги знаете. 
Та чак до преди една година.

Тук на формените крадци не обръщат внимание, та ще забелязват някакви си милион и половина бедняци. 
И пет милиона да станат - а това е неизбежно - пак няма да ги забелязват. 
И най-дивото предизвикателство е, когато някой каже, че днес в България на Бедняците се живеело по-добре. 
По-добре се краде - но другото никак не е сигурно.

Особено отвратително е, когато тия дрънканици ги произвежда някой нещастник, който се самовъзприема като „интелектуалец“. 
Тия пък от тази порода все се хвалят, че сега ползвали някакви свободи.
Че какво ви пречеше да сте свободни, поне вътрешно, и по-рано? 
Какво ви пречеше, освен страха ви и незначителността ви? 
Какво ви липсваше – все ревете, че сте нямали достъп, примерно, до книгите на Лукач или Гароди. 
Те ли трябваше да ви кажат, какви се дефектите на Соца - кьорави ли бяхте сами да ги видите? 
Ами, свободата да пътувате? 
И, какво стана - пътуват бедняците и слугуват навън, а вие си налягате парцалите тук, защото за нищо не ставате. 
Дори парцаливото ви знаме Марков се беше приготвил да се връща обратно, защото никой не му обръщаше внимание „там“.

Една свобода безспорна сътворихте: някой нещастник свободно да изгъгне, че днес в България на Бедняците му харесва повече.

Тия дни в „Труд“ /Мариела Балева/ се сетиха за проф. Иван Попов, баща на българската електроника и световно признато научно светило. 
Поразително беше да научим, че той е умрял в нищета, а е донесъл на страната си над 20 милиарда лева! 
Словоблудците мрънкаха, че сме откраднали някакви технологии. 
А вие какво откраднахте, мътните ви взели – освен милиони хора да имат правото да са бедняци.

Всичко е, както се полага - крадци и некадърници не могат да направят друго, освен Държава на Бедняците. 
От Държава на Духа, както ни наричаше великия акад.Лихачов - за бяс на днешните зловонни палета, се превърнахме в Държава на Бедняците. 
И, всъщност, в Държава на Срама. 
А вие се напукайте с фойерверките си.

Пък една баба стоеше на опашка пред БНБ заради новата монета в чест на Председателството - и изфъфли, че ще стои докрай, докато се добере до нея. 
Дали не беше някоя изкуфяла реститутка? 
Милиони едвам оцеляват, обаче в навечерието на Председателството има опашка за монета – при това нагласена в някаква дърварска хореография, по един в редица – за да направи впечатление на глупците.

Ехей, толкова сме цъфнали и вързали, че се редим за нови монети – това искаха да ни внушат! Идиоти.

Автор: Кеворк Кеворкян