Превземането на левицата се оказа по-важно за президента от разрешаването на политическата криза

Радев не можа да се удържи. Изкушението да използва третия мандат за кабинет, за да подхлъзне соцлидера Корнелия Нинова се оказа прекалено силно за президента. Излезе, че стабилизирането на страната (ако ще и временно) просто не му е достатъчно важно. Погледът му стига само до собствения му тесен хоризонт, коментира Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Вече две години страната се лута из лабиринта на политическата криза. На хората им омръзна от безотговорни политици, които не могат да видят по-далеч от носа си. Ето, сега пак ще ходим на избори. Президентът се постара да направи това сигурно, като хвърли върху Нинова непосилната за слабите ѝ възможности задача да направи правителство.

Цялата история изглежда като някаква подигравка – и с БСП, и с гражданите.

За времето на кризата левицата е получавала мандата от Румен Радев цели 3 пъти! Да бяха направили правителство социалистите поне веднъж, добре. Но те се провалят всеки път! И вместо да ги прати в девета глуха, както заслужават, държавният глава ги награди отново с мандат - за четвърти път! Отгоре на всичко, жестът на Радев идва след като повече от година „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 си разменят кал и ритници – при това пред очите на цяла България. И сега битката продължава. От тази гледна точка, скандалът с "Нексо" стана удобен повод за Радев да не дава мандата на ДБ, какъвто беше най-логичният вариант.

Начинът, по който президентът поднесе мандата на Нинова, приличаше на прикрита гавра. Най-напред, Радев връчи букет с цветя за рождения ден на соцлидера. Как пък избра точно същия ден за мандата – все едно ѝ дава личен подарък, като на приятел и съмишленик. Е, Нинова съвсем не е това. Държавният глава го подсказа, когато обясни защо отново е избрал левицата - успешно работела с всички, умеела да прави компромиси и да управлява заедно със своите идеологически опоненти.

Сарказмът буквално капеше от тези думи.

На практика той каза в лицето на Нинова, че партията ѝ лесно се нагажда към всички. Така направо я набеди, че е всеядна и безпринципна. На социалистите трябва много да им е загорчало. Радев говореше така, сякаш им прави комплимент за тяхната способност за диалог и компромиси, а всъщност им се присмя, че са готови да се коалират с всеки, само и само да се докопат до властта. Накрая соцлидерът беше принудена да се обяснява, че заради "Нексо" президентът е избрал нейната партия - нещо, което той самият отрича, а служебният му премиер потвърждава.

И сега Нинова се изправя пред проблем, който видимо изглежда неразрешим. ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“ очакват предсрочните избори. А това са три от четирите най-големи формации в парламента. ПП и ДБ дадоха да се разбере, че смятат за нищожна вероятността да се постигне съгласие за кабинет. БВ се съгласи на преговори, но без да се ангажира с нищо (не че обратното би имало някакво значение с нейните 12 депутати). Какво ще прави соцлидерът? Свика лидерска среща, на която се яви самият Борисов и стана ясно, че вече се договаря предизборна коалиция между БСП, ГЕРБ, ДПС и БВ.

Битката между Радев и Нинова не е просто свада между двама съратници.

Радев желае да бъде големият шеф в лявото политическо пространство. Неслучайно така усърдно гради имиджа си на социален президент, който е започнал политическата си кариера, вдигнат на раменете на левицата. Такава амбиция неизбежно минава през БСП и нейното овладяване - или разбиване. Процесът отдавна започна - в последното служебно правителство например влязоха като министри трима социалисти, при това членове на Националния съвет на БСП - Крум Зарков, Явор Гечев и Весела Лечева. Кой от двата варианта е избрал Радев, това засега остава неясно. При всички случаи обаче Нинова се явява препятствие за плановете му, което трябва да бъде отстранено.

И първата стъпка в тази посока предстои на заседанието на партийния конгрес през февруари. Соцлидерът го свика от немай-къде – прекалено силни бяха гневните гласове в БСП след поредната избора катастрофа, която претърпя столетницата на вота миналия октомври. Тя ще се опита, разбира се, да не позволява на форума въобще да се говори за смяната ѝ. Независимо дали ще успее или не, всички враждебно настроени към нея социалисти ще вдигнат шум до небесата за страшния упадък, до който Нинова доведе левицата през последните години. И един пореден, четвърти неуспех с мандата ще бъде силен аргумент, че тя няма място като водач на БСП.

Радев е наясно с това и използва случая, за да разклати още повече и без това отслабващата позиция на опонентката си. Да не говорим, че провалът с третия мандат означава и рухването на пореден парламент. А това гарантира на президента, че още поне половин година ще държи еднолично кормилото на държавата.

Ала Нинова сама си е виновна. Кой я караше да говори на всеослушание, че БСП е готова да направи правителство? Така сама подкани Радев да я вкара в капана. И той го направи – без угризения, че така пропилява още една възможност за изход от кризата. Въобще, изобщо не личи и двамата да се чувстват отговорни, че превръщат държавата в заложник на битката помежду им.