Ще продължа да бъда бариера за лобистко законодателство, което е във вреда на българския бизнес, посочи Румен Радев.

Трябва да се фокусираме върху качеството и да повишим прозрачността, отчетността и отговорността на всяко ниво на държавното управление, защото каквито и икономически, данъчни, социални модели да прилагаме, те ще се окажат неефективни.

За това апелира президентът Румен Радев в заключителното си изказване на кръглата маса „За конкурентоспособна и просперираща българска икономика“, която се състоя под негов патронаж. Форумът е организиран от Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата и в него участваха представители на националните работодателски организации, на правителството и икономически анализатори.

„Държавата трябва да изгражда прозрачна, справедлива и устойчива бизнес среда, в която българският бизнес да разгърне спокойно своя потенциал – с ясна, стабилна правна рамка, свободна от всякакви лобистки хватки“, заяви Румен Радев. Във връзка с това той отново призова за уеднаквяване на механизма при внасяне на законопроекти - не само предложенията на Министерския съвет да бъдат предхождани от обществено обсъждане и да са придружени с оценка за въздействие, а това да важи и за законодателните инициативи на народните представители. „Трябват ясни критерии, за да не изпада бизнесът „в засада“ в някои случаи“, допълни Румен Радев.

Като краен участник в законотворческия процес, дори и с риск да стана „шампион“, ще продължа да бъда бариера за лобистко законодателство, което е във вреда на българския бизнес, чрез налагане на вето и сезиране на Конституционния съд, заяви президентът. Той се ангажира да организира срещи и дискусии, на които да се набелязват решенията за проблемите на икономическия сектор и на бизнеса.

„Ще продължавам да съдействам за търсене на стратегически решения и установяване на по-добра бизнес среда“, отбеляза президентът. Румен Радев посочи, че ще продължи да организира двустранни бизнес форуми при свои визити зад граница и при посещение на чуждестранни президенти у нас. Като свой приоритет президентът открои и подкрепата за образованието, науката и иновациите, които спомагат за увеличаването на добавената стойност на българската индустрия, чрез изграждането на необходимата научна и изследователска инфраструктура. Държавният глава заяви, че следващият етап на Българо-швейцарската програма трябва да се фокусира върху създаването на изследователски център у нас, от който да могат да се възползват както български, така и швейцарски компании.

Президентът призова за еднакъв достъп до обществени поръчки за всички фирми, а не само на определен кръг от тях, и за финансова дисциплина.

„Това означава да се проследи ефективността на всеки един лев от публичния ресурс - от разписването на бюджета до реденето на павета на „Граф Игнатиев“, заяви президентът. Румен Радев посочи, че ако се „наливат“ обществени ресурси в проекти, без накрая да се констатира високо качество, това може да е индикатор за три проблема – наличие на корупция, или непрофесионална администрация или мързелива администрация, която се приема за несменяема. Трябва да изискваме високо качество, защото то е нашият атестат за нивото на амбициите ни за бъдещето на държавата ни, за образа ни пред света, допълни Румен Радев.

Хората и бизнесът в България загубиха доверие в българската антикорупционна система, заяви президентът.

По думите на Радев, пример за това е оживлението, предизвикано у нас от новината Лаура Кьовеши да стане европейски главен прокурор. Ако под давлението на чужди служби в България се разкрият крупни корупционни схеми и се стигне до ефективни присъди, ако това се случи отвън, а не отвътре, това ще означава, че България е капитулирала пред корупцията, каза Румен Радев.

Президентът посочи, че от бизнеса у нас се очаква да не генерира сива икономика, да не корумпира администрацията, а да развива конкурентоспособност и човешкия си капитал чрез обучение на персонала, с инвестиции в научна развойно-изследователска дейност. Нека преди да правим опити да привличаме работници отвън, бизнесът да си отговори на въпроса прави ли достатъчно да задържа българската работна ръка в страната, апелира още Румен Радев и обърна внимание, че трябва да се включват пълноправно и хората с увреждания.

Без трансформация на модела на наука и образование у нас, не можем да трансформираме и българската икономика – няма да постигнем по-висок икономически растеж, висока добавена стойност, още по-малко ще неутрализираме рисковете на бъдещето при адаптиране на нашата икономика към глобалните процеси и конкуренция, заяви президентът.

След като в началото на конференцията президентът подчерта значението на диалога за икономическия растеж между държавата, бизнеса, образованието и науката, в заключителното си изказване Румен Радев подчерта и важността от ясни процедури и правила, които всеки един от тези участници да очаква. „Всяко разминаване в комуникацията и взаимодействието рано или късно води до катастрофа“, посочи държавният глава.