Трябва да продължим да спазваме ангажиментите, които двете държави поехме в процеса на преговорите, заяви Бръндуша Йоана Предеску

Бръндуша Йоана Предеску е извънреден и пълномощен посланик на Румъния в България от март 2021 г. Преди това е била посланик в Нидерландия и постоянен представител в Организацията за забрана на химическите оръжия (2016 - 2020). Представлявала е страната си и като генерален консул в Мюнхен, Германия, заместник-ръководител на мисиите в Берлин и Виена. По време на своята 30-годишна дипломатическа кариера тя е ръководила различни дирекции и отдели в Министерството на външните работи в Букурещ. Говори английски, немски, френски и нидерландски.

С нея разговаря Десислава Банова - Плевнелиева по NOVA.

- Ваше превъзходителство, много Ви благодаря за участието в нашето предаване. За мен е чест. Имате впечатляваща дипломатическа кариера, представяйки страната си в различни части на света. Бихте ли ни казали как се чувствате в България?

- На първо място, благодаря Ви за възможността да говоря пред зрителите ни. Много Ви благодаря, че дойдохте в посолството на Румъния, в нашия дом тук, в София.

- Ние Ви благодарим за гостоприемството.

- Как се чувствам в България? На първо място бих казала, че се чувствам в една част от Европа, която осъзнава и се гордее със своите традиции. Това, което ми харесва в България, е фактът, че българите се гордеят изключително много с това, което са. Те не се срамуват да кажат: „Аз съм българин". Те ценят изключително много оригиналността на своя език, като започнем, разбира се, с това, че се гордеят със своята азбука, която е част от световното културно наследство. Това много ми харесва.

Как се чувствам в България, освен това, че се чувствам, разбира се, като в Европа, по определен начин се чувствам като у дома. Няма да правя сравнения с други мои колеги, които идват от по-отдалечени държави. Ние сме съседи. Аз съм момиче, израснало в Букурещ, и в София се чувствам толкова много като у дома, поради множество причини, което ми създава прекрасно чувство като дипломат.

- Според Вас, защо Австрия се противопостави на пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство? И как се приема в Румъния решението за частичното присъединяване

- Бих искала да кажа от личния ми опит като дипломат, но и от съвсем лична гледна точка, че аз познавах една друга Австрия. В средата и края на 90-те години, от началото на 2000 година, а и след това. Познавах една Австрия, която беше много, много отворена за европейската интеграция. На първо място, изключително ентусиазирана по отношение на собствената си интеграция към Европейския съюз, и също така, изключително ангажирана с европейската интеграция на Югоизточна Европа. Също така, нашите две държави, Румъния и България, всъщност сме част от техния наратив. Какво се промени? Може би трябва да оставим историците да обяснят някой ден, но за мен, Австрия беше, и всъщност би трябвало да продължи да бъде, такава, каквито сме ние в Румъния, както и тук в България-осъзнаващи изключително много ползите, които Европа носи всеки ден за нашия просперитет, за свободата да развиваш бизнес, да работиш навсякъде в Европа, ползите за нашите икономики, за това отворено пространство на свобода, което имаме тук в интегрирания Европейски съюз.

Защо в момента Австрия постъпва така, както и начина, по който постъпи, защото, разбира се, имаше развитие, и то изключително важно. Може би просто трябва да се вслушаме в техните собствени политици, които казваха през цялото време, че нямат нищо против - не харесвам думата „против“ – Румъния и България, а имат проблем с начина, по който Европейският съюз се справя с незаконната миграция. Ние не споделяме напълно становището, че системата е счупена, тъй като моята страна, както и Вашата, ние вече имаме изключително силен принос в това да покажем, че системата всъщност работи. И е добра за нас, и ние сме тук, на външните граници, и вършим своята работа.

- А сега: как беше възприето решението?

- До голяма степен, широката общественост в Румъния възприе решението от декември както и тук в България. Нямаше пълно задоволство, поради различни причини, но същевременно, голямата стъпка напред беше призната.

В момента ние сме преминали първия етап, което конкретно означава, че Румъния, както и България, вече са част от Шенгенската система. Така че, нека да погледнем на нещата от позитивната им страна, тъй като това е, което има значение. Преди една година всичко изглеждаше много мъгляво, но сега направихме този скок, важен скок, който ... е, може би не бих нарекла исторически скок, но Румъния и България, ние вече сме в Шенгенската система. Разбира се, трябва да завършим целия процес, като приключим със следващия етап, а именно: сухопътните граници. Но Европейската интеграция, не само за нашите две държави, е динамичен и непрекъснат процес. Тоест, аз по-скоро бих подчертала позитивната динамика на този процес и смятам, че той беше постигнат. И нещо много важно, постигнахме го заедно, работейки рамо до рамо.

- Според Вас, какво трябва да се направи, за да получим пълноправно членство?

Определено трябва да правим това, което правим. Трябва да продължим да спазваме ангажиментите, които двете държави поехме в процеса на преговорите. Що се отнася до всички държави членки, Австрия е изтъквана през цялото време, разбира се, защото тя беше тази, която се противопостави. Но по принцип, нашите ангажименти да охраняваме външната граница, да прилагаме, също така, разпоредбите на Дъблинския Регламент, са принос за сигурността на целия Европейски съюз, очевидно. Така както виждаме ние нещата в Румъния, решението през декември не съдържаше за нас нови, неочаквани, да кажем... условия. Не харесвам думата условия, защото ние вече правим това, което е записано там.

Румъния и България, заедно с Комисията, и с изключително съпричастната помощ, по целия път, и сътрудничеството на Испанското ротационно председателство, работихме буквално до последния ден на миналата година, за да постигнем изпълнението на този първи етап, да затворим тази глава, и да продължим. Що се отнася до 31 март, двете държави ще започнем да издаваме краткосрочни шенгенски визи на лица, които искат да влязат в ЕС от трети държави. Което всъщност вече е де юрер признание, защото нашите две държави ще могат да издават шенгенски визи, което вече означава, че сме част от Шенген. Разбира се, без да сме се присъединили към Шенген със сухопътните граници, процесът очевидно не е завършил.

- В тристранното споразумение с Австрия се предвижда засилване на контрола по румънско-българската граница. Какво точно ще направи Румъния? И как това ще се отрази на двустранните ни отношения?

- Трябва да засилим координацията помежду си, между Румъния и България, по отношение на мерките и как точно ги разбираме ние, властите от двете страни, разбира се, в постоянно сътрудничество с Европейската комисия, как да адаптираме и прилагаме тези мерки. Поети са съвсем ясни ангажименти, както казахте и Вие, и ние би трябвало, както и досега, но може би малко по-засилено, да се доверяваме едни на други, да разговаряме помежду си, да се координираме стриктно относно специфичните детайли, за да не бъдат засегнати двустранните ни отношения, не става въпрос за това, а най-вече да не се засегне транспорта на стоки, придвижването на хората, по нашата обща граница, която, нещо много важно, е граница между две държави членки на ЕС, която при всички положения трябва да е свободна граница.

- Румъния е голям експортен пазар за България. Как да се подобри инфраструктурата и кога се планира изграждането на нови мостове на Дунав?

Да, действително, ние сме много щастливи, че ние сме толкова важен пазар за България. Обратното също е валидно, търговските ни взаимоотношения са изключително силни, от години Румъния е на второ място по отношение на двустранния стокообмен.

И, разбира се, подобряването на свързаността е основен елемент за увеличаване на стокообмена и правенето на бизнес в двете държави по-привлекателно.

Добрата новина е: голяма, ключова стъпка беше направена още през септември, когато нашите правителства подадоха прред Европейската комисия съвместно предложение за финансиране на предпроектното проучване, което е първата стъпка за построяването на втори мост при Гюргево-Русе. Така че в омента се движим право напред към това най-сетне да имаме втори мост на това толкова важно място. Тук бих споменала проекта Fast Danube, който отново е съвместен между Румъния и България. Европейската комисия осигури финансирането на проекта, за да имаме възможността да осигурим корабоплаването по Дунава през цялата година, което е особено важно сега, когато имаме тази агресивна война срещу Украйна от страна на Русия и чийто край не се вижда в обозримо бъдеще. Така че, новите трасета за Украйна, за да изнася своето зърно, но и други продукти, навсякъде по света, е конкретен принос от Румъния, и България, разбира се, да им помогне в техните усилия срещу войната.

- Вие съобщихте една добра новина, има и друга, а тя е, че Румъния вече обяви нов бърз влак между Букурещ и Русе и по-нататък до София. Бихте ли ни предоставили повече подробности.

Имаше влак, който пътуваше от Букурещ към нашия дунавски град Гюргево, и по-нататък, разбира се, по моста до Русе, но линията беше засегната по време на големите наводнения през 2005 г., когато един от пилоните на един от главните мостове беше разрушен от наводненията. И оттогава линията не беше подновена, тъй като става въпрос само за 70 километра, а вече не е атрактивно да пътуваш с влака от Букурещ до Гюргево. От 2020 г. повече от 100 милиона евро бяха инвестирани за реконструкцията на моста и прилежащата инфраструктура. Така че моето разбиране е, че този проект скоро ще доведе до финализиране на модернизацията на този маршрут от Букурещ до Гюргево. Един частен железопътен оператор наистина направи това съобщение, че е готов да инсталира високоскоростен влак. Кога точно ще се случи това, аз съм предпазлива да правя съобщения от тук от София. Мисля, че трябва да имаме малко търпение и да изчакаме официалните съобщения от компетентните органи.

- Както вече споменахте, Русия започна кървава война в Украйна, близо до нашите две страни и в Черно море. По тази причина Румъния, България и Турция създадоха противоминна военноморска група, бихте ли ни казали какво точно ще прави тази група и какво може да се направи повече, за да се гарантира сигурността и свободната търговия?

- Точно това беше причината нашите три държави да започнат засилено сътрудничество във военния и отбранителния сектор. Всъщност през цялата минала година се водеха преговори за сключване на споразумение между министерствата на отбраната и началниците на щабовете на Румъния, България и Турция. Създаването на тази разминираща, тристранна група в Черно море също беше обявено миналата година на срещата на върха на НАТО като намерение, по което работим. И накрая, на 11 януари споразумението беше подписано, така че дейностите могат да започнат.

Тази група за разминиране в Черно море, MCM, както се нарича накратко, има за цел действително да направи това, което заявява, да премахва мините в териториалните води, така че всяка държава да извършва разминиране в своите териториални води, което е много сложна дейност, разминиране на основните оръжия, които се използват в тази война срещу Украйна, която продължава по нашите граници. Тя засяга не само нашата пряка сигурност и сигурността на нашите граждани, тя засяга и сигурността на НАТО. И на първо място, това засяга потока от стоки и редовната нормална търговия. Така че смятам, че с тази конкретна дейност Румъния, Турция и България, или в какъвто ред искате, поемат своята отговорност не само към своите граждани, но и към нашия алианс като цяло.

- Казахте, че сте момиче от Букурещ, много от нас са били в красивия Букурещ - във вашия град, в замъка на Дракула, но къде другаде бихте ни препоръчали да отидем в Румъния?

- Знаете ли, това, което винаги изглежда като прост въпрос, всъщност е много сложно. В смисъл, че в Румъния, както и в България, има толкова много места, които си заслужава да бъдат посетени, че е трудно да избереш едно или две. Отидете на север, отидете в Буковина, Буковина е митично място на мир и спокойствие, на древна история, на манастири, на манастири с външни фрески, които от XV век насам са запазили великолепието си, непромененото великолепието на своите цветове. Гледам синьото, красиво сако, което носите, толкова ярки, колкото и цветът на палтото Ви, са до днес, за онези, които не знаят, цветовете от фреските на тези великолепни манастири.

Отидете в Клуж, Клуж Напока, един от, отново, историческите градове в северозападната част на страната. Ако не заради историята на града, то заради най-големия фестивал за електронна музика в Европа, който вече знам, че толкова много млади българи посещават.

Отидете в Тимишоара, Тимишоара, която беше европейска столица на културата. Но просто вземете колата, защото е хубаво също да се кара през Румъния и да се видят пейзажите, просто да попътувате.

И накрая, но не на последно място, делтата на Дунав. Делтата на Дунав е част от световното наследство на ЮНЕСКО, което трябва да съхраним. Но за да го съхраним, трябва и да го видим, а вие сте най-близо до него.

- Благодаря ви, трябва да го направим и да последваме вашите добри съвети.Много румънци идват в нашата страна и прекарват ваканциите си в България. Други просто минават транзит и отиват в Турция или в Гърция. Как да направим страната ни по-привлекателна за румънските туристи?

Накратко, не мисля, че трябва да правите нещо повече, защото вече правите много. Истината е, че румънците идват в България. Да, и транзитно също, но те идват в България от години, това не е ново явление. Идват, защото намират, че е хубаво, както преди 20-25 години са намирали, че е по-евтино, отколкото в Румъния, това вече не е така, защото цените са много изравнени, но все пак те идват в България, защото на първо място обичат вашето морско крайбрежие. То е по-различно от това в Румъния, нашето е малко по-равнинно. Тук на места е грандиозно, с хълмове и т.н. Вашите морски курорти, особено по-новите, са много привлекателни.

Имам приятели, които предпочитат да отидат по-надолу, на южното ви Черноморие, където е по-диво, повече природа и т.н. Така че те идват, защото им харесва, и ще продължат да идват, да не говорим за ски курортите ви. Пак казвам, имам приятели, които предпочитат да си вземат ските и да карат по-дълго, само за да стигнат до Банско вместо да отидат в Синая, която е много по-близо. Но това, което смятам, че може да се направи повече, не е непременно правителственият подход. Но мисля, че двама оператори от нашите две страни, двамата тур оператори, трябва да се погрижат повече за подготовката, създаването на съвместни пакети за продажба за туристите, идващи от по-далечни страни на произход, като например от Азия, Латинска Америка, дори от скандинавските държави да продават пакети, както се прави в други страни. Да прекарват половината от почивката си в България, половината в Румъния или обратното. Това е привлекателен бизнес модел, който може да бъде въведен.

- Знам, че работата на посланика е 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Но как успявате да релаксирате? Имате ли любимо място в България? Вече споменахте Южното ни Черноморие.

Все още имам много да откривам, ще бъда честна с Вас. Няма да дойда и да кажа, че съм обиколила цялата ви страна, защото не съм. Как релаксирам ли? Ами тук, в София, харесвам вашите паркове и градини, които се намират в центъра на града. Релаксирам, като се разхождам и, отново, ще бъда честна, няма да кажа, че тичам, но ходя много.

И обичам центъра на София, където между другото имам любимо място, центъра на София, може да звучи малко странно. Има един площад, който се нарича „Площад журналист”. Това е едно от любимите ми места. Извън София, да, имам също любимо място. И това е едно малко кафене, няма да кажа името му, защото не искам много хора да ходят там. В Созопол, в стария град на Созопол, който според мен е истинска съкровищница за вашата страна. И аз обичам да го посещавам

- Ваше превъзходство, кое е най-голямото чудо в живота ви?

Зависи от това как човек разбира думата "чудо”. Между другото, най-лесният начин да отговоря на този труден въпрос е да кажа, че децата ми са чудо за мен, което е вярно. Както вероятно съм сигурна, че родителите ми смятат, че аз и брат ми сме чудо за тях. Но освен това ще кажа нещо различно. От мястото, където бях преди години, през очите на едно 21-22-годишно момиче, на възрастта на малката ми дъщеря днес. В Букурещ, който беше мрачен през един декември, където и ние, и родителите ми, и никой не вярваше, че някога ще се отървем от диктатурата и комунизма. Гледайки днес, там, където сме сега, там, където съм аз сега. И така, от онзи мрачен декември 1989 г., когато нямаше надежда, че някога ще живеем в свободен свят, където можем да вземем съдбата си, собствената си съдба в ръцете си, и където сме сега, и където съм аз сега, със семейството си и страната си, в Европейския съюз, т.е. в свободния свят, където растем и просперираме. Да, и ние имаме трудности, но ги решаваме заедно с другите, а не сами, и не чрез диктатор, който ни казва какво трябва да правим и как да живеем. Да, това е това, което бих нарекла чудо!

- Ваше превъзходителство, за мен беше чест да говоря с Вас. Благодаря ви много за този много, много интересен разговор.