Виорел Радукан ходи на фронта и помага на украинските войници

Виорел Радукан е украински гражданин с румънски корени. Роден е в село Опришен, в района на Чернивци. По професия е зъболекар. Притежава дентална клиника в град Чернивци и след избухването на войната в Украйна решава да предоставя безплатна медицинска помощ на воюващите срещу Русия. Със свои пари купува и автобус, който превръща в дентална клиника на колела и заедно с колеги обикаля горещи точки, за да помага, разказва БТА.

Ето какво сподели Виорел Радукан през Българската телеграфна агенция:

Какво ви провокира за това благородно дело? Защо го направихте? И кога?

Аз съм украински гражданин и исках да помагам от момента, в който започна войната. Никой войник не иска да се бие, докато го боли главата или ухото заради зъб. Или има синузит. Затова единственото решение бе да направим подвижен медицински пункт. Подадох документи и сключих договор за извършване на зъболекарски услуги на място с командванията на различни военни части. Всички войници, на които до момента помогнахме заедно с мои колеги, казват, че Господ ни е пратил при тях.

Кога и как трансформирахте автобуса в подвижна клиника?

Бях провел ден на денталната имплантология. Част от парите, които получих от събитието, дарих за закупуване на автобус, който да превърна в стоматологичен кабинет на колела. Докато пристигне автобусът, проведох и мастърклас по имплантология в моята клиника и така събрах още 2000 евро. След това организирах още два мастъркласа с мои добри приятели и колеги и конференция. Дарихме всичките пари за автобуса.

Аз бях и основният архитект, който докара всичко от А до Я. Аз измислих проекта. Нарисувах го на лист с молив, а мой приятел дизайнер го превърна в реалност. Всеки ден, в продължение на седмици, преди или след работа, понякога и след 22 ч. вечерта работехме по проекта. Присъствах на всеки един етап. Отне четири месеца.

Ходите по най-горещите точки в Украйна. Как избирате локациите? Как правите логистиката?

Няма стандарт. Много е трудно. Набелязали сме общо осем локации. Две вече покрихме. Сега потеглиха два екипа. След две седмици ще се навършат две години от началото на войната и отново ще отидем в Харков.

Логистиката я правя аз. Имам екип от 20 лекари - те са мои приятели и колеги. Понякога се пътува далеч, на стотици километри. Както беше първия път.

Имаме договор с основната база на въоръжените сили на Украйна. Централният корпус ни дава телефонни номера, на командването на съотевтното военно поделение, свързваме се, те ни казват от какво имат нужда, ориентират ни колко са хората в нужда. Обикновено работим на терен по три дни. От сутрин до вечер, до 20-21 ч. Докато имаме пациенти. Имаме нещо като обходен лист. Военните на свой ред ни издават документ колко хора са дошли, колко пломби са били направени. Всичко е документирано.

На колко военни сте помогнали досега? И кой беше най-трудният случай?

На над 100. Най-трудният случай беше военен, който имаше синузит от дясно с два извадени зъба. Оперирахме го на терен. Щастлив съм, че успях да му помогна.

Кой ви подкрепя в тази мисия? Откъде взимате средства за материали, за бензин?

Помощта е безплатна. Правим всичко с лични пари и материали - мои и на колегите ми. Някои от местните управници ни дадоха генератори за случаите, когато нямаме ток. Помощ би била добре дошла за бензина. 1000 евро излиза отиване и връщане. Много пари отиват за това.

Не ви ли е страх? Как се подготвяте, как се пазите?

Никога не съм се страхувал от нищо освен от Господ. Никога не съм се страхувал от смъртта. Дори и като момче. Не съм в по-лоша ситуация от войниците, които са на фронтовата линия и всеки ден може да им е последен. Вярвам, че Господ ни пази и знае колко трябва да живеем. Затова не ме е страх.

Оптимист ли сте, че скоро войната ще свърши?

Оптимист съм, но е ясно, че става дума за международна политика. Войната в Украйна е война на гиганти. Украйна е голяма страна, макар че е малка в сравнение с Русия. Устоява стоически. Всички се борят и ще се борят. Ще бъдем и по-силни.