Розацеята представлява хронично възпалително заболяване, което засяга кожата на лицето и се изразява в зачервяване, поява на възпалени участъци с гноен връх и в по-редки случаи – възловидни образувания.

Това пише дерматологът д-р Малена Герговска в социалната мрежа за здраве CredoWeb.

При розацеята има зачервяване в областта на бузите, носа, челото и брадичката. Наблюдава се при хора с по-светла кожа, като се среща и при двата пола между 30-ата и 50-ата година от живота. Жените са по-често са засегнати от мъжете, но някои форми на розацеята протичат по-тежко при мъжете.

Причините за развитие на розацея не са установени, но се смята, че може да се дължи на комплексни фактори. Наследственото предразположение играе основна роля за развитието на заболяването, но също често се наблюдава при професии, свързани с излагане на резки промени в климата – слънце, студ, вятър, най-вече топлинни въздействия.

Розацеята се асоциира също с различни заболявания на вътрешните органи: на стомашно-чревния тракт (гастрити, колити, запек, жлъчно-чернодробни заболявания), с инфекция от Helicobacter pylori, със заболявания на щитовидната жлеза, менструални смущения, сърдечносъдови заболявания и други.

Често започва през климактериума при жените, както и може да се свързва със прекомерна употреба на пикантни храни (люто, кисело), кафе, алкохол (той влошава розацеята без да е причинител за възникването й), тютюнопушене. Розацеята често се явява на фона на кожа, която е склонна към себорея. Патогенна роля може да играят някои инфекциозни причинители /Demodex folliculorum/, които се срещат по кожата. Психичните фактори, като стрес и напрежение, могат да са от съществено значение за отключването и развитието на заболяването.

Как се проявява клинично?

В началото е налице едно преходно зачервяване, което впоследствие става постоянно. Постепенно се появяват трайно разширените капиляри (телеангиектазии), а в по-тежките случаи се образуват и плътни червени болезнени и понякога гнойни пъпки /папуло-пустули/.

Розацеята може да прогесира до прекомерно развитие на мастните жлези на носа, под формата на различни по големина възли, разраства се съединителната тъкан и в резултат на това носът се увеличава и се деформира.

Заболяването е съпроводено с усещане на парене, щипане, чувство на прилив на топлина към кожата на лицето, стягане и напрежение, повишена чувствителност в засегнатите зони. 

Основният риск при розацеята е свързан с развитие на розацеен кератит, иридоциклит, които могат да причинят слепота. Поради това при поражения на очите лечението се провежда едновременно от офталмолог и дерматолог.

Диагнозата?

Поставя се от специалист – дерматолог, който преценява дали видът на оплакванията отговаря на клиничните симптоми за розацея и назначава изследвания – лабораторни изследвания, алергологични тестове /в случаите на т.нар. контактна розацея/ и други.

Какво е лечението?

Целта на лечението на розацеята е да се идентифицират и избегнат възможните причинители за възникването й, като по този начин да се намалят последствията и да се облекчи състоянието. Основните принципи при лечението на розацеята са отстраняване на факторите, поддържащи заболяването, избягване консумацията на пикантни храни и някои напитки (чесън, оцет, алкохол, кафе, гореща храна), ограничаване на тютюнопушенето; лечение на стомашно-чревните заболявания, сърдечносъдовите заболявания и на жлезите с вътрешна секреция, хронични възпалителни заболявания - синуити, грануломи (необходими са консултации със съответните специалисти за уточняване на подходящо лечение).

Добър ефект може да има системното лечение с антибиотици, метронидазол, роакутан в ниски дози и при трудно поддаващи се терапия случаи. Много важно условие е използването на фотозащитни продукти с висок фактор, тъй като розацеята се влошава при излагане на слънце. 

Пациентите с чувствителна кожа, склонна към розацея, изпитват трудности в намирането на подходящ козметичен продукт, тъй като каквото и да постави човек на лицето си, дори маркови и скъпи кремове, веднага ще почувства парене, зачервяване или ще се появяват петна.

С такава кожа трябва да се внимава и да се прилагат продукти, закупени само от аптеката, като задължително на опаковката им да пише „за чувствителна кожа”.

Препоръчва се почистването да е с минерална вода и да се избягва горещата, да не се ползва сапун, а пяна и гелове, произведени точно за този тип кожа. Чувствителната кожа е много различна и всеки един козметичен продукт се ползва по метода „проба-грешка”, затова най-добре се посъветвайте с дерматолог. Или поискайте малки мостри в аптеката, за да разберете кой продукт е за вас, защото дори и най-известният крем на световно доказана фирма може да раздразни кожата.

Козметиката за чувствителна кожа трябва да е без консерванти или с колкото се може по-малко; без оцветители и без аромати. А всички разкрасителни процедури да се правят с голямо внимание и само при специалисти, защото това е кожата, която най-често страда от неправилните методи на почистване. 

Локалното лечение на розацеята включва индиферентни средства – като антисеборейни и антибактериални препарати, също и антибиотици, съвременни антипротозойни средства, калциневринови инхибитори, лекарства, намаляващи червенината на кожата, които успешно могат да бъдат прилагани в различни комбинации съобразно индивидуалния терапевтичен подход.

Локалното приложение на кортикостероиди също намалява зачервяването и отока при розацея, но прилагането им строго се забранява, поради бързия рецидив и утежняване на състоянието след спиране на кортикостероидното лечение. 

Съвременно лечение на включва също и богат набор от нови, специфични за розацея пилинги, както и лазерни процедури с различни апарати, които успешно премахват капилярите и телеангиектазиите, и намаляват цялостно зачервяването на лицето.