Президентът Росен Плевнелиев напуска България след края на мандата си на 22 януари 2017 г., научихме от „Всеки ден".

Освен развода, който му предстои със съпругата Юлиана, той вече се подготвя за международната кариера, бленувана от години.

Става въпрос за договорка отпреди няколко месеца, която Плевнелиев е успял да постигне след разговори с близки до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг фигури. Наши източници разкриха сензационно, че държавният глава вече си е осигурил място в политическото ръководство на Алианса в Брюксел, при това веднага след края на шефството му на „Дондуков" 2.

Тъй като в структурата на пакта няма мандатност и на практика всички фактори се избират за неопределен период от време, Плевнелиев би могъл да се внедри в нея, без да се налага да изчака избор на ново ръководство. За целта не му е нужен и военен чин, обясниха експерти. Самият шеф на НАТО по образование е политолог и никога не се е занимавал с военната тематика.

Плевнелиев пък от няколко седмици намеква, че и след като престане да бъде президент, ще продължи да работи за добруването на България, без да уточнява как до момента. Освен това пронатовските си позиции той затвърди допълнително и със срещата си с украинския си колега Петро Порошенко миналата седмица, и на срещата на върха на Алианса във Варшава през уикенда, където настоя за много повече НАТО в Черно море.

Според запознати той е започнал да подковава кариерата си за Брюксел още със стъпването си на „Дондуков" 2. През януари 2015 г. Столтенберг, който обикновено отделя кратко време за разговор на 4 очи, прекара близо час на срещата си в София с Плевнелиев. Тогава двамата демонстрираха доста топли взаимоотношения, които явно са се отплатили след време на държавния глава, коментират още запознати с плановете му.

Из коридорите на институцията дори се говори, че бъдещото му развитие в НАТО е сред „личните", както ги определи Плевнелиев, причини за отказа му да се кандидатира за втори мандат. Не било изключено след няколко години той да се прицели и в шефския пост на Алианса, макар генералните секретари в последните десетилетия да са все представители на Северна Европа.