Тези, които са отчаяни или се сърдят на живота, трябва да се срещнат с Росен. Разговорът с 23-годишния младеж от Русе, страдащ от мускулна дистрофия, със сигурност ще им помогне.

Усмивката не слиза от лицето му, а като запее с прекрасния си глас „Руфинка болна легнала” ще ви напълни душата. Нелечимото заболяване трудно сломява такъв човек – с жажда за живот, вяра и много мечти. И воля, за да ги осъществи, въпреки всичко, пише Монитор.

Мечтата на Росен не е само да е здрав, а и да следва медицина и да стане лекар - пеещ доктор, както сам казва, дето хем да лекува болните, хем да повдига духа им с народни песни.

Росен редовно участва във фестивали и печели награди

Историята на Росен Атанасов не е по-различна от тази на другите млади хора, които коварното заболяване е избрало. Докато тичал по цял ден с малчуганите в родното на баща си село Юпер, нищо не подсказвало, че съдбата му крои лош план. На 12 години започнали да се проявяват първите симптоми на болестта. Уморявал се лесно, краката не го държали, походката се променила, имал и други оплаквания. След дълго ходене по кабинети лекарите му поставили диагноза – мускулна дистрофия от типа Бекер. Заболяването е прогресиращо, мускулната тъкан постепенно атрофира и приковава страдащия на легло. Болните от тази болест не живеят много дълго особено ако се предадат в лапите й.

Под ножа за първата операция Росен легнал през 2006 г. От тогава до сега броят на хирургическите интервенции е нараснал на 15. И Бог знае колко още ще претърпи. И както в много други случаи, когато в семейството има дете с проблем, Росен е останал да се бори с живота единствено редом с майка си. Сами са и се справят много трудно.

„Виждам го, че се бори и аз ще съм заедно с него до последния си дъх. Потънала съм в заеми, но няма да се предадем. Не се отчаях и тогава, когато един лекар от Русе ми каза: „Няма смисъл, свърши вече, чакаш го на легло”, казва през сълзи 43-годишната майка на Росен Даниела. Тя работи къде ли не, за да осигури издръжката. Била е санитарка в операционна зала, после продавач – консултант в магазин на хранителна верига, в пункт за вестници, а сега е във фирма за почистване. Заплатата й е все около минималната, затова четири пъти й се наложило да тегли бързи кредити, когато трябвало да оперират Росен. Връща парите много трудно, тъй като лихвите са увеличили няколко пъти първоначалната сума, набъбнала вече до 12 000 лева.

И както в приказките винаги има добър герой, и в техния нелек живот се появил такъв човек – ортопедът травматолог д-р Янаки Янакиев от пловдивска клиника. Да, това е същият лекар, който плаща от джоба си пътните разходи на бедни родители, за да могат децата им да продължат лечението си, и ги кара да пишат декларации, че не му дължат пари.

Когато Роско и Дани срещнали през 2011 г. д-р Янакиев, разбрали, че има още един човек, който ще се бори заедно с тях срещу болестта. Вече са го приели като член на тяхното малко семейство. Лекарят е направил осем от операциите на момчето, а рехабилитациите се извършват под негово наблюдение в пловдивската клиника. Там Росен се чувства най-добре не само защото апаратурата е модерна и е близо до лекуващия лекар, а и заради отношението на хората от екипа, станали негови приятели. Монетата обаче си има и друга страна – пътуването до Пловдив и оставането в клиниката натоварва и без друго оскъдния семеен бюджет, а ако рехабилитациите не продължат, болестта ще напредне. Росен и майка му обмислят да се преместят да живеят в Пловдив, но това ще стане на по-късен етап, когато се стабилизират.

Майка и син изпълняват често народни песни в дует

„Чувствам се много силен, ако през месец мога да правя рехабилитация поне в продължение на 10 дни. 30 дни след това извършвам движенията с лекота, не ми е трудно да сядам сам в количката, усещам, че мускулите ми са живи. Правя упражнения и вкъщи, но тук нямаме уреди”, обяснява момчето. От миналата година здравната каса поема по клинична пътека само 10 дни рехабилитация плюс още два пъти по 7 дни. Преди на страдащите от мускулна дистрофия на всяко тримесечие се полагали безплатно по 10 дни рехабилитация. За да не спира поддържащата терапия, майката на Росен продължава да потъва в заеми, които все по-трудно връща. Десетдневният престой в рехабилитационното отделение й струва 700 лева, които с ниската си заплата и пенсията на Росен от 230 лева не може да покрие.

„Ако живеех в София, щях да се срещна лично със здравния министър. Вероятно пътеката за рехабилитация е орязана, защото се смята, че след 18-годишна възраст няма нужда от упражнения – всичко е свършило, болният от мускулна дистрофия е на легло и се чака да умре. Но, ето вижте, в моя случай не е така. Завърших народно пеене в Националното училище по изкуствата в Русе, ходя активно по фестивали, даже правим дуети с майка ми, помагам на ръководител на самодеен народен хор, поддържам нормални приятелски контакти с хората, помагам в домакинството – мога да готвя, дори чистя с прахосмукачка. Не съм тръгнал да умирам, искам да стана лекар, защото покрай болестта си се интересувам много от медицина, искам също да имам собствена група за народни песни”, изрежда мечтите си Росен.

Майка му вади от един шкаф грамотите, които синът й е получавал от фестивали. Те са повече от 15.

Част от грамотите на младежа

Миналата година Росен е спечелил първо място на фолклорния фестивал в Борово „От Дунав до Балкана”, пял е на една сцена с Николина Чакърдъкова и Илия Луков, постоянен гост е на сцените в целия регион. Любими му са песните на Груйчо Дочев като „Кине ли, мари хубава”, „Рано ранила Грозданка”, „Две Ради”, но изпълнява с лекота и репертоара на други наши известни народни изпълнители.

Росен много вярва, че Бог му е помогнал да се изправи срещу страшната болест. „Бог дава изпитания, за да може да израсне човек и да стане по-добър”, е философията на младежа. Той продължава да се интересува от постиженията в медицината и вярва, че един ден мускулната дистрофия ще се лекува и от нея няма повече да умират млади хора. Чел е, че в Германия вече изпробват на животни ваксина, която спира развитието на болестта, а трансплантацията на стволови клетки в Израел в много случаи дава добри резултати. Засега обаче се надява поне да може да продължи рехабилитацията, която му помага да се чувства добре, а защо не и да сбъдне мечтите си.

На името на Росен има разкрита сметка в Банка ДСК, по която могат да се изпращат суми за рехабилитацията му.

BIC: STSABGSF

IBAN: BG03STSA93000020279632

РОСЕН АНТОНОВ АТАНАСОВ