Ромските пришълци са "заразата" на големите градове
- Редактор: Кристиян Великов
- Коментари: 0
Сателитни градчета с преобладаващо ромско население обграждат най-големите градове в България. От тези крайградски пръстени орляци от роми всекидневно се стичат към центъра.
Влакът от Ихтиман за София например сутрин се пълни само с пътници без билети. Надвечер е същото с обратния влак. Тази мобилност се обозначава напоследък с термина “пришълци”. С тях пък, а не с местните роми кореняци се обяснява етническото напрежение като това в “Орландовци”, пише 24chasa.bg.
Картината на бъдещите Орландовци и Гърмени у нас може да бъде нарисувана с помощта на демографската статистика.
Моделът, по който ромите се струпват в някое градче и от малцинство се превръщат дори в мнозинство, е много характерен. Те се установяват там, за да гастролират в близкия голям град в търсене на прехрана. Така около големите градове се създават пръстени от населени места с висок процент циганско население
За мащаба на тези градчета - Ботевград, Самоков, Асеновград и др., ромските им махали са огромни.
Обитателите им са силно мобилни и постоянно циркулират към и от големия град. Става дума за десетки хиляди мигранти на ден. Това най-ясно се вижда в столицата и в Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Хасково, Стара Загора, Видин.
Досега се смяташе, че ромите се заселват предимно в обезлюдени села. Статистиката обаче ясно говори, че те не се задържат в тях, а се местят към градовете. И това е логично - намирането на работа, и то от роми в села, обезлюдени заради липса на поминък, е невъзможно.
А общините на сателитните градчета около големите градски центрове са богати и редовно изплащат социалните помощи, с които ромите оцеляват.
Затова говори и степента на урбанизация на етносите в България. По последни данни на НСИ 3/4 от самоопределилите се като българи (77,5%) живеят в градове. Там са над половината (55,4%) от нареклите се роми и 37,6% от турците.
Местожителството обуславя достъпа до медицински услуги и образование, възможността за намиране на работа и за прилични доходи, нивото на изграденост на инфраструктура, жилищната среда, а също разликата в детската и майчината смъртност, средната продължителност на живота, раждаемостта и властовите отношения в семействата.
Най-изявена е обаче миграцията на ромите в градовете за сметка на селските райони. Статистиката го показва. През 1992 г. 52,3% от ромите са граждани, през 2001 г. - 53,8%, а през 2011 г. те вече са 55,4%. За този период процентът на живеещите в селата намалява от 47,7% на 46,2% и после на 44,6%.
Според демографи корените на явлението са в установения от векове начин на живот на ромите. Той е тясно свързан със социалното номадство, което ще рече, че те използват готовите ресурси на природата, без да ги рекултивират. Те никога не са притежавали и не са обработвали земя. Точно заради този начин на прехранване ромите са традиционно чужди и във “война” със земеделската цивилизация.
Трайното несоциализиране на ромите води до парадокса, че повече от 125 г. след забраната на номадизма в България през 1889 г. и след комунистическата забрана на скитничеството катунарският начин на живот се завръща.
Доналд Тръмп избра Марко Рубио за държавен секретар на САЩ
Община Русе въвежда ограничения за паркиране на автомобили с...
Руски готвач е намерен мъртъв в Белград
Руски готвач е намерен мъртъв в Белград
НОИ: Възможно ли е получаване на пенсия със задна дата?