Съживяват спомена за тях

Михаил Кунчев е създател на инициативата "Осинови герой", която вече трета година се грижи за паметниците на борците за освобождението на България. Зад инициативата нея стои Михаил Кунчев – журналист и телевизионер, главен редактор на някои от най-нашумелите риалити формати у нас. За него това е лична кампания, с която първоначално не е искал да ангажира никого.

Пред БГНЕС Михаил Кунчев и съратниците му разказаха интересни подробности за възстановяването на поне 100 изоставени или занемарени гроба на български герои – воини, общественици и хора на изкуството, сред които генерал Тошев, братя генерали Вазови, Христо Смирненски, семейството на Христо Ботев, сподвижници и другари на Васил Левски и много други.

„“Осинови герой“ стартира като нещо съвсем лично, без никаква претенция да се превърне в голяма инициатива. В момента се намираме пред гроба на генерал Тошев, на който преди 3 години видях снимка в социалните мрежи – беше в безобразно състояние. Доста хора в социалните мрежи се заканваха как днес, утре ще отидат да го почистят. Аз много се зарадвах, че веднага ще отидат хората. Оказа се, че действието е нещо малко по-трудно и след месец администраторът на групата беше пуснал същата снимка. Реших да дойда на място да го открия и да видя какво се случва. Ние не знаехме къде се намира самият гроб, 4-5 пъти го подминахме, просто защото от него стърчеше само върха на обелиска. Почистихме го и впоследствие си дадох сметка, че тук на това място е и перфектно училище за моето семейство – да доведа детето си тук, да почистим един гроб и докато го чистим, да разкажа на детето си историята на конкретния герой. Впоследствие събрахме доста хора около себе, които възприеха идеята. Избрах думата „осиновят“ просто защото няма друга дума, която да предполага да превърнеш един човек в част от семейството си. Ако имаше дума на български език „да одядовиш“ или да „обащевиш“, щях да използвам това“, заяви Кунчев.

По думите му героите са част от нашето национално семейство. Те са водели нашите дядовци. Това не са общи приказки, това чисто статистически е така. През Първата световна война всеки пети българин е бил войник.

„Почти няма вероятност някои от вашите дядовци да не са били под командването на тези хора. Вече три години по-късно този един гроб, за който аз се погрижих тогава, се превърнаха в над 100. Аз и моите другари от клуба на „Грубите джентълмени“ идваме тук почти всяка събота и неделя през лятото да издирваме и да търсим изоставените гробове на нашите герои, като се оказа, че освен техните кости се оказа, че под тях са заровените и техните истории. Намерихме хора, за които не се говори в последните 100 години, не можеш да ги намериш в Google. Един от тях е човекът, който лично е пленил Шукри паша – човек, за който във вестниците и списанията от царско време е имало огромни статии, спомените му са напечатани. 100 години по-късно ние дори не знаем името на този човек“, каза още Кунчев.

3 години по-късно личната инициатива на Михаил се е превърнала в кампания, която набира все по-голяма популярност. Тя се осъществява предимно в големите градове – София и Пловдив. С почистването на гробовете от праха изскачат множество истории, свързани с нашите герои и значими исторически личности. Сред тях е и генерал Тошев.

„Първо се оказа, че гробът не е един, а са два – тук лежи и синът на ген. Тошев. Покрай почистването на гроба с мен се свърза внукът на ген. Тошев, който като внук на царски офицер, много отдавна е гражданин на друга държава, тъй като през комунистическо време е бил репресиран. Един ден той ми каза: -„Ти знаеш ли, че дядо ми е писал книга, която е останала недовършена и е стояла в на леля ми сейфа 50 години. След това ме попита дали имам интерес да я видя. Аз му казах „-Да, разбира се“. Оттам излязоха множество истории. Оказа се, че ген. Тошев се е срещал с Васил Левски като дете и това е бил първият му пример за мъжество. Оказа се, че ген. Тошев през целия си живот и по време на Първата световна война е водил записки, които са щели да бъдат издадени в книга. Тези записки щяха да потънат в забрава, ако съвсем случайно не бях отишъл да почистя този гроб“, обясни Кунчев.

Той показа и гроба на генерал Владимир Вазов. Покрай почистването му, с Кунчев са се свързали няколко офицера от Карлово, които са му изпратили отдавна забравен очерк на ген. Вазов, в който разказва истината за онова, което всички знаем „Свалете знамената, пристига героят от Дойран!“. Оказа се, че това изобщо не е вярно. Всъщност това със знамената е един културен ритуал, който правят военните, и той много добре го описва. Повече от сто години този очерк не е препечатван, тъй като е бил във вестник на запасното войнство, който тогава е бил много популярен сред войниците, но впоследствие се забравя. Според Михаил в днешно време ние продължаваме да поддържаме един мит, който самият генерал е оборил.

„Грижим се и за много от хората, защитавали софийското небе по време на Втората световна война. Генерал-майор Стоян Стоянов, който е погребан в Карлово. Димитър Списаревски е тук. Покрай това, че почистихме гроба на Стоян Стоянов, с мен се свърза неговият син. Оказа се, че този човек 20 години се е подготвял, водил си е записки, събирал е информация за най-големия български ас, за човека, който във всяка една енциклопедия на Втората световна война има отделен поне един ред за него. Тъжно е, че българите не го познаваме, не знаем кой е той. В спомените си той пише изумителна случка. Обявяват въздушно нападение. Най-вероятно няма да бомбардират София бомбардировачите. Най-вероятно отиват към петролните полета на Румъния, но минават през България. Нашите самолети няма как да не излетят, защото не знаят какво ще се случи. Излитат – нашите са 20, онези са 200. В един момент, Стоян Стоянов, който е най-отпред, който води орляка си, разбира, че оръдието му не работи. Той пише в спомените си „Помислих си какво да правя. Може би трябваше да се върна. Но какво да кажа на момчетата? Чакайте аз се връщаме, вие продължавайте напред. Реших – вървя най-отпред, ако нещо стане, те ще стрелят, аз ще се оправя както мога. Този човек прекарва цялата атака 20 срещу 200 с неработещо оръдие. И се връща жив. Ние помним само Списаревски. Помним само умрелите, които са загинали по насилствен начин, а другите?“, попита реторично Кунчев.

Според него ние не помним историята си достатъчно добре и сме обречени да повтаряме грешките от нея. Той припомни как във връзка с истерията около коронавируса, хората по телевизиите говорят как пандемията е най-страшният бич в съвременния свят. По думите му реално не е така, защото само преди 100 години нашите дядовци са се борили с испански грип, с холера, с тиф. Спомените на хората от окопите ни напомнят как нашите дядовци са се срещали с по-страшни неща.

„Това ще ни даде ако не някакъв урок, то поне малко кураж. В днешно време сме толкова изнежени, че се плашим от всичко. Всяко едно нещо е огромен проблем за нас. Именно заради това са най-високите нива на депресия в света, на самоубийства, защото не можем да се справим с дребните проблеми. Да, Иван Вазов казва „И малката съдба е тежка, за този, който я носи. Но като имаме примерът от миналото с какво са се справили нашите дядовци, може би ще имаме едно оръжие в ръце да продължим напред“, категоричен бе той.

Петър и Тодор от клуба на „Грубите джентълмени“ също решиха да се включат в инициативата „Осинови герой“. Петър разказа как преди 3 години са видели как Михаил Кунчев действа със забравения гроб на генерал Тошев.

„Покрай него решихме да му помогнем. Запознахме се. Вече трета-четвърта година действаме заедно“, разказа той.

Тодор пък разказа как е видял видео в социалните мрежи за активностите на Михаил Кунчев и се е вдъхновил от примера му.

„Михаил се опитва да върне едни забравени герои. Доста интересно ми стана в началото. Впоследствие се оказа голямо предизвикателство – хора със страхотни истории, да се погрижиш за тях. Поне за мен това нещо означава много“, обясни той.

Момчетата споделиха, че Михаил разказва историята на забравените ни герои по много интересен начин, падналите воини оживяват в думите му. И двамата са научили много от срещите с него и са изключително мотивирани да продължат да осъществяват своята обществено полезна дейност.