72% от родителите искат парите, които държавата предоставя за безплатни закуски в училище, да се дават за нещо друго. Причината е лошото качество на въпросната храна, която много често учениците от I до IV клас хвърлят в кошчето за боклук.

Това показва последната анкета на фондация "За храната" сред родители, пише вестник СЕГА. Тя не е представителна, но е показателна за отношението на обществото към въпросните безплатни закуски, които въпреки промените в регламента, по който се отпускат, на много места продължават да са нездравословни, с оскъдно количество продукти и предимно във вид на тесто и сладко.

Заради множеството критики миналата година просветното министерство промени програмата и даде възможност закуските да са два вида - подкрепителна и основна. Обяснението бе, че в някои училищата децата са презадоволени и нямат нужда от голяма закуска, докато в други, по-бедни региони, тя играе дори социална роля. Затова решението бе дадено на училищата, които следваше в диалог с родителите да изберат каква закуска да получават учениците им.

Въпреки компромисното решение на много места храната продължава да е некачествена, а т. нар. подкрепителна закуска в редица школа представлява шоколадова вафла или нездравословен линцер. За това свидетелстват както постове на родители в социалните мрежи, така и поредицата репортажи и предавания на bTV през февруари т. г., които отново показаха филии с оскъдно количество лютеница и сирене, мухлясал портокал, сплескан хляб с дребно парче салам, което би следвало да е питателен сандвич с шунка, и т. н. и т. н.

"От четири години следим темата. Нашите деца скоро ще са в V клас и няма да получават въпросните закуски. Но каквито бяха закуските в първи клас на нашите деца, такива са закуските на настоящите първокласници", ядосват се от фондация "За храната".

И задават въпроса колко от средствата по програмата ще бъдат реално консумирани и колко ще отидат в коша за боклук. Според фондацията годишният бюджет на програмата на МОН от 33.4 млн. лв., от който се падат по 110-120 лв. годишно на дете или по 59 ст. на закуска, на практика отива не по предназначение, поради което е крайно време въпросната програма да бъде преразгледана и подобрена в името на здравето на българските деца.

"Необходими ли са тези закуски в този им вид, или нещо трябва да се промени? По-голям бюджет за безплатни закуски? Друг тип програма, подпомагаща социални групи? 110 лв. на дете, които всеки родител да получи и да прецени какво да му купи за ядене?", питат доброволците от фондацията, като смятат скоро да изпратя в МОН получените от анкетата резултати.

След репортажите по bTV просветният министър Красимир Вълчев коментира, че вероятно догодина парите по програмата ще бъдат увеличени с 15%. По думите му в случая се смесват три проблема. Първият са сключените договори в училищата за доставка на закуските, които трябва да отговарят на наредбите на здравното министерство по т. нар. рецептурници. Вторият е свързан с изпълнението им, за което МОН признава, че има сигнали, че храната не отговаря на договорите, а третият е с недостига на средства.

Заради продължаващия проблем министърът заяви и че е разпоредил на всички директори да разговарят с родителите каква закуска да получават децата им, както и РУО-та и директори да изработят механизъм за контрол на въпросните закуски.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

От постовете в социалните мрежи на очи се набиват множеството негативни коментари на безплатните закуски, които се харесват на изключително малко хора. Сред тях има и ценни предложения за начина, по който би могла да се модифицира програмата.

"Дори само една ябълка ще е по-пълноценна за едно дете от тази безумна филия или кифла... баница и т. н.", казва Яна Танакова в коментар на "Фейсбук" страницата на фондация "За храната". "Може просто да се дават ваучери за тази сума, които да може да се ползват само за определени групи храни (плодове, зеленчуци, месо, варива)", смята Теодора Калоянова.

"Да се спрат закуските и да не се осигурява безплатна храна в училище!!! На социално слабите родители да се помага по друга линия. Образователната система трябва да инвестира в образование - модернизация, иновации, технологии, обмяна на добри практики, лекции и семинари за учителите, обучения, квалификации и т. н.", категорична е пък Калина Тутева.

"Засилен, реален контрол от компетентните институции. На проверките да присъстват и родители. На видно място да се постави телефон за сигнали при нередности с храната, на които да реагира на момента! При установени груби нарушения да се налагат безпощадни, максимални санкции/наказания, предписания да се издават само за несъществени нарушения! Нарушителите и видът на нарушението да се публикуват на сайта на БАБХ, МЗ и МОН", дава идеи и Донка Пенева.

"Не давате трета опция, като например този ресурс да се насочва от ненуждаещите се от него групи деца/у-ща към нуждаещите се такива. Има училища, в които учителите признават, че техните ученици са обгрижени и тази закуска не им е нужна. Също признават, че са се опитвали да я откажат, но не могат; предлагали са да се насочва към социални групи/училища, които биха имали реална нужда от това. Нищо от тези неща не е било възможно", споделя Елисавета Илиева.