На фона на периодичните социални беди и трагедии, като тази в Хитрино, където заради серия от безотговорности българи загубиха имоти, здраве и живот, колекторските фирми у нас не само, че не се отказаха от некоректните си практики, а даже ги засилиха в последно време.

Като капак на депресивната ни среда, без да имат угризения да ни развалят дори Новогодишните празници! Увеличават обема на делата и не се съобразяват с влезли в сила съдебни решения. Продължават да тормозят хората и се създава впечатление, че са безконтролни.

Един малък пример - клиент, спечелил дело срещу един от монополистите у нас през месец април м.г. продължава да бъде преследван и до днес от колекторска фирма, която настоява да получи същата сума. И тук въобще не става дума за недоразумение. Нищо подобно! Причината за такива извращения не е в законите - нормотворците са си свършили работата. Изрично е посочено в закона, че един съдебен акт като влезе в сила, той подлежи на изпълнение и има задължителна сила за двете страни. А фактът, че една от страните не иска да го приложи, защото не е в неин интерес, не променя ситуацията.

Тези колекторски фирми или компаниите, които стоят зад тях, загубили делата, се оправдават с незнание за съществуването на съдебни актове срещу тях. И просто лъжат! Когато има дело, заведено от едно лице срещу колекторска фирма или срещу някое дружество, с което работя тя, тази страна е участник в процеса и решението на съда е отправено до нея. Тя се е запознала с неговото съдържание и, ако не е обжалвано,то е влязло в сила, т.е. няма как колекторските фирми да твърдят, че не знаят и да изискват от хората да им носят на крака решения на съда, в процес, в който те са участници и страна.

И са наясно с крайния съдебен акт. Но по техни си причини продължават да издевателстват над хората, спечелили делата, звънят им по телефоните, изнудват ги, пращат им заплашителни писма, с които изискват отново и отново да им се плати сумата, за която съдът вече се е произнесъл. Как да се защитят хората, осъдили колекторска фирма, но отново подложени от тях на тормоз?

В Наказателния кодекс има текст, в който се казва, че всеки е длъжен от страх от наказателна отговорност да изпълнява съдебните решения. Хората, подложени на вербален и епистолярен натиск, няма пречка да отидат и да подадат писмен сигнал до прокуратурата – в последно време тя е доста активна, нека си влезе във функциите и да започне проверка. Погрешно е да се търпят своеволията на тези колекторски фирми и хората не бива да се чувстват безпомощни, защото законът е на тяхна страна.

Колкото и човек да реагира и да се обяснява поотделно с тях, че е спечелил делото и за него въпросът е приключен, като че ли попада отново и отново в параграф 22. От колекторската фирма високомерно го препращат към клиента си – да отиде при тях и да им занесе съдебното решение, цялото дело, за да видели те каква е ситуацията и да преценят дали да се съобразят с него или не. Пак повтарям - при положение, че те са били страна по това дело. Обясняват на потребителя, който ги е осъдил, че това е тяхната практика и иска или не, трябва да се съобрази с нея.

Чист диктат от фирми, които предоставят услуги! Звучи абсурдно, нали? Но е истина и май добре проиграна процедура, при която загубилите делото се опитват с трикове и пози, от мишки да станат лъвове и да плашат гражданите. Тези мрежи, които те хвърлят, вероятно някъде сработват и ловят жертви, защото не винаги хората имат юридическа култура, а и не са се обърнали към адвокат, който професионално се занимава с този вид дела.

А иначе е толкова просто - компанията-монополист, примерно, загубила делото, на базата на съдебното решение, което е получила, би следвало да махне от счетоводните си записи конкретното задължение на осъдилия я клиент. Това често не става, напротив, не само че не прави това, а го прехвърля отново и отново като ликвидно на колекторската фирма. Всичко това говори само за едно - нежелание на юридически лица да се съобразяват със съдебните решения. Резонният отговор на този тормоз е един - жалба до прокуратурата.

Друг път няма. Защото в определени моменти чрез своеволията си този кръг субекти злоупотребяват с процесуалните си права, отказват да се съобразяват със съдебните решения, но, слава богу, все още има начини да се защити законността в България. Защото да не се изпълнява съдебно решение е престъпление. При такива случаи подложеният на тормоз потребител трябва непременно да сезира и Комисията за регулиране на съобщенията за тези практики, макар да не очаква на този етап това да породи определено действие.

Но от КРС също могат да предложат механизъм, който да озапти /неслучайно използвам тази дума/ тези изживяващи се над закона фирми. Все пак, когато едно физическо лице - обикновен потребител е защитило правата си пред съда, което е по-сложният вариант, те да му бъдат отново отричани е проблем на цялата държавна система.

Защото горчивата констатация е за липса на респект към съда от страна на тези монополисти, колекторски мрежи и други подобни тарикати с бели якички. Затова държавата трябва да влезе в това свърталище на „схемаджии” с цялата си тежест, като стожер на законността, ако трябва - със санкции, а ако трябва - и с репресивните си функции.

Защото интересите на обществото са много по-значими от интересите на всеки отделен юридически субект. А точно тези хитреци, на които съдът сочи вратата, а те влизат през прозорците, деформираха пазарните правила и демократичните институции у нас. И ги накараха да приличат на проядени от гризачи-нашественици кухи черупки на някога жив организъм.

Петър Хранов, адвокат