Всяка бременна жена се вълнува от неща като какъв ще е пола на детето, дали ще роди лесно, какво е хубаво да прави, докато носи бебето и какво не, какво да яде и още много други подобни неща.

Днес можем да научаваме какво ще е бебето още в първите месеци на бременността, можем да изберем как да е раждаме и лекарите строго следят нашата диета и физическа активност.

Преди по-малко от век обаче нещата са били коренно различни и бъдещите родилки са се доверявали на народната мъдрост, изпълнявали са редица ритуали за лесно раждане и са гадаели по знаци какво ще е детето им. Част от тези пророкувания са останали и до днес.

Предлагаме ви откъс от книгата на Лилия Старева „Български ритуали за късмет”.

Късметът идва с раждането

Казват, родилката е с единия крак тук, с другия отвъд.

Точно така е и с детенцето. Ако 50 са орис и благослов свише, то останалите 50 са извоювано или не право на земните му родители. Могат ли да го изтръгнат от небитието, да го преведат по опасния път възможно най-защитено, да наклоняват везната на страната на живота.

Същата възможност да участват имат те и при разпределяне на късмета за бъдещето – какъв да бъде този живот, какви черти на характера, а и на физиката, ще предопределят един или друг негов развой.

Щом наближи раждането, карат бременната да отсее брашно, за да роди по-лесно.

Част от съдбата на детето е в наша власт още преди то да се роди. Българката от векове е знаела това и е правела всичко възможно, за да роди здрави и хубави деца. Периодът на бременността е изпълнен с много неща, които е добре да се направят и с още толкова и може би повече забрани. И едните, и другите трябва да установят нарушеното равновесие, да бъдат част от късмета – да се родиш, да останеш, да си здрав и дарен с ум, красота, бъдеще.

Бременната се ограничава от различни храни и действия, които в повечето случаи се определят от пряка връзка, наподобяване, макар и съвсем външно, с това, което иска да избегне жената за себе си и детето. На принципа на имитативна магия и на вълшебната способност качествата на един предмет да преминават и да влияят върху човека, ограниченията са едновременно и грижа за здравето на бъдещата майка и детето, но и своеобразна изолация и предпазна мярка. Много силен е моралният акцент на тези забрани.

В този момент, когато и жената, и детето в нея са на ръба на времето, когато от небитието и хаоса трябва да се създаде човек и да се вмести в подредения организиран свят на хората, опасността е голяма. Прекрачването на световете крие много риск, несигурност, неяснота. Зависи от други, неземни и отвъдни сили, които не са подвластни на нас, земните хора. В този опасен и граничен момент знаците-норми на обществото, на културата и морала, подредеността, която дават те, могат да се окажат спасителни, и неслучайно човек се обръща към тях с надежда.

Забраните са точно тези необходими и задължителни ориентири на бременната жена към общоприетите норми и правила на поведение, които могат да я предпазят от нечовешки, природни сили и въздействия, към които тя и без това е достатъчно уязвима. В този смисъл те очертават правилното протичане на бременността и още в тези първи потрепвания на бъдещия живот насочват съдбата му, качествата, с които ще пристъпи в нея, външния му вид дори. Забраните предпазват и очистват както бъдещата майка, така и детето. Подготвят новопоявилия се живот за включването му, приобщаването в обществото, културата, правилата на хората. Те са своеобразен социален апотропей и за двамата.

Добри и лоши дни за зачеване

Лоши за зачеване са петък, събота и неделя. Заченатото тогава дете ще има лоша съдба, ще изгори или боледува (в различните региони на стра-ната тези дни не се покриват съвсем, могат да си противоречат дори).

Срещу сряда, петък и неделя, по време на Мръсните дни от Коледа до Водици и срещу големи празници (Великден, Гергьовден, Голяма Богородица, преди големите задушници и др.) мъжът и жената не трябва да спят заедно. Приема се като неуважение към светеца, затова, ако жената забременее, ще се роди сакато дете, с белег.

Добри за зачеване са понеделник, сряда и четвъртък.

В Хасковско вярват, че заченатото на Новина, ще е момче, а на Разпад – момиче.

Забрани спрямо бременната:

На бременна не се минава път, за да не се разсърди св. Богородица и детето да се роди ненормално, да не се смачка главата му.

Не трябва да й се отказва каквото пожелае за ядене. Всяко желание на бременната се възприема като желание на детето и затова й се изпълнява. Ако не получи храната, която иска, трябва да захапе или близне три пъти дланта си и да каже: “Моята длан е три пъти по-сладка”, и да я оближе от двете страни.

Бременна жена не бива да се плаши, за да не прилича детето на този, който я плаши – човек или животно. Ако се уплаши, особено важно е да не се хване на голо (лице, чело), защото ще остане белег.

Когато бременната яде или пие, никой не трябва да я плаши, защото каквото яде в момента, такъв знак ще излезе на тялото на детето. Ако това все пак стане, жената трябва да запомни деня, в който се е уплашила. След раждането, ако детето наистина се роди с белег, трябва да си спомни и храната, и деня от седмицата, и три пъти в този ден да къпе детето, с каквото се е уплашила.

Към бременна жена не се сяда с гръб, за да не ги носи седналият и нея, и детето на оня свят.

Ако някой прекрачи бременна, тя ще роди трудно.

Какво е добре да прави бременната

За определени действия:

Когато жената зачене, добре е в началото да не казва. Но когато й проличи, вече не трябва да мълчи, за да не се роди детето нямо. Колкото повече се „похвали”, толкова по-разговорливо ще е детето. Бременността се разгласява в присъствието на свекър и свекърва.

Някъде тайната на забременяването се пази по-дълго, защото се надяват, че така ще се роди момче.

През първите дни на бременността някои спускат по тялото си калъп сапун на голо. После го подаряват на сиромашки жени и се надяват, че така са отстранили от себе си всяко зло.

Бременната носи бял пояс, който, вярват, че е на самата св. Богородица.

Най-строго почита празниците Св. Ана (25-и юли), Голяма Богородица (15-и август), Св. Симеон (1-ви септември), Св. Варвара (4-ти декември) и Игнажден (20-и декември).

Когато детето оживее (когато за пръв път помръдне), жената трябва да меси чиста пита (от бяло пшеничено брашно), да я начупи на парчета, да сложи мед и да раздаде на близки и роднини. И оттогава всяка сряда и всеки петък до раждането да раздава по нещо на сиромаси. Така детето ще се роди лесно и ще бъде здраво.

Като влезе в деветия месец, отива в църква и пали свещ на св. Богородица.

Свекървата меси хляб с дупка в средата и дава на снаха си да хапне „за хаир” и да е засмяно детенцето й.

През последния месец от бременността бременната постоянно носи със себе си от тези краваи „колачкове” и захар, за да може, където срещне дете, да му даде. Други раздавания не прави, „за да не си раздаде сполеза” и да роди трудно.

За да „траят” децата на жената, тя обрича едно от тях още докато е бременна, на манастир. Когато роди, може да го откупи с курбан (овен), който ще дари на манастира, а детенцето ще си задържи.

Ако на бременната са умирали малките, тя носи около 40 дни преди раждането дрешките, с които ще се облече детенцето, в църква и те стоят под олтара до раждането.

За лесно раждане е добре в последните дни да носи постоянно със себе си кромид лук.

Добре е да носи амулети и апотропеи против уроки и уплаха – чесън, сини мъниста, желязна гривна или сребърен вотив с формата на човешка фигура. Среброто има по-силна предпазна сила, когато е събрано от нечетен брой жени, които нямат починали деца.

За да се предпази от зли духове, жената трябва да пази еньовския венец, изплетен от билки в нощта срещу Еньовден, чак до следващата година. Когато наближи да роди, тя се провира три пъти през венеца. Ако няма такъв венец, затваря вратата на къщата, окачва на нея нищелки и не отваря до първи петли.

Ако бременна жена яде бъбрек, детето ще е мъдро.

Ако е весела и бодра, весело и бодро ще е и детето.

Ако преди раждането види вода, ще й върви като по вода.

За да е красиво детето, добре е бременната често да се оглежда в бистра вода.

Ако при раждането жената е видяла патица, лицето на детето ще има патешки вид, ако се е държала за топола – ще е високо и стройно, ако със слънцето се е гледала или с месеца е говорила, ще бъде красиво и лично.

За да има детенцето хубави вежди, „вити като гайтани”, бременните отрязвали две парченца фин гайтан и ги слагали на веждите си.

В някои смолянски села въпреки категоричната забрана за кражба все пак оправдават краденето на прясно мляко, с което бременната да си измие лицето. Така и лицето на детето й, вярват, ще стане бяло като млякото. По същия начин се възприема и открадването на право дърво от бременната – като магия за право и стройно дете.

Ако бременна открадне, за да не се вижда белегът, се пипа по дясна пета.

Бременната трябва да застане под ябълково дърво в градината една вечер. Ако е зима, да гледа дървото, ако е лято – плодовете му. Така бузките на детето ще са бели и червени.

Ритуали за предпазване от преждевременно раждане

Отвеждат бъдещите родители в градината и ги премерват. На височината на ръста им забиват на едно дърво по пирон. Постилат две бели платна, на които те лягат, след което ги закопават под дървото. Майката и бащата на бъдещата родилка събират от три области желязо и го дават на ковач. В полунощ, гол, той изковава малка брадвичка. Събират и от седем цели къщи (в които няма преждевременно починал) еднакви сребърни пари и ги дават на златаря, който гол, в полунощ, излива от тях триъгълна плочка. Бременната жена носи в пояса си и брадвичката, и плочката, докато роди. Чрез кръстницата си събира сребърни пари от девет неповторени жени (които не са се женили втори път) и нямат починали деца. От тези пари се прави кръстче, което бременната носи на врата си след помръдването на детето. Когато влезе в деветия месец, жената свиква в дома си седянка. Кани девет моми, шест от тях са съседски, а шест са с име Станка. Да „застанат” бъдещите деца. Гощава ги и после им дава необработена вълна, от която те за една нощ трябва да изпредат пеленки и повой на детето.

Когато бременната има проблеми с износването, тя може да се предпази от аборт чрез баене. На Гергьовден се вземат орех, дюля, изтравниче, тор от врабче, връзват се в кърпа и се опичат в агнето. След това се сушат, стриват на прах и от този прах се запойва (дава й се да пие) бременната. Докато тя пие, й баят: „Каквото ти се е приискало, всичко сме ти набавили, тук има и от орех роса, и от агне гергьовско, и от пиле мляко, и лист от дюля, и трева изтравниче.”

Момче или момиче?

Ако жената протяга повече десния си крак, ще роди момче. Ако насън някой й подаде пръстен, също ще е момче. Но ако си протяга повече левия крак или сънува престилка, ще роди момиче.

Ако при ставане подаде най-напред десния си крак, ще е момче, ако подаде първо левия – ще е момиче.

На главата на бременната се слага сол и се следи внимателно на кое място най-напред ще се пипне жената. Ако пипне носа си, ще е момче, ако пипне устата си, ще е момиче.

Взема се пръчка от стан, която е поставена в края на навита прежда. С тази пръчка в ръка невестата излиза със затворени очи на улицата. Какъвто човек види при отварянето на очите, мъж или жена, такова ще е и детето.

Ако коремът на бременната е остър, напред, ще се роди момче, ако е разстлан встрани – момиче.

Каквото име си науми майката преди раждането, женско или мъжко, такова ще е и детето.

Закачена на конец златна халка много бавно се прекарва над вътрешната страна на ръката от китката до лакътя – там, където се усещат долната и горната граница на кръвното налягане. Халката веднага реагира. Ако е момиче, се върти силно в кръг и кръговете, които описва, са ясно очертани. Ако е момче, халката извършва махове напред и назад по права линия.

Ако в потир, пълен с вода, се капне мляко от дясната гърда на бременната и тя падне на дъното, ще е момче, ако заплува над водата, ще е момиче.

Ако в жаравата на огнището се хвърли кокоша жлъчка, пукането от нея ще покаже какво ще е детето. Ако се разнесе силен звук, ще е момче.

Ако стипца, сложена на въглените, подскача нагоре, ще се роди момче.

Ако по лицето на бременната има петна по време на бременността, ще се роди момиче, ако е чисто лицето й, ще се роди момче.

Много важен е моментът, в който детето за първи път помръдне в утробата на майката. Ако точно тогава жената види за първи път някой чужд човек, детето може да приеме не само пола, цвета на кожата, косата или очите на този човек, но дори и характера му.

При първите болки жената излиза навън и какъвто човек срещне, такъв пол ще има и детето.

Ако детето помръдне за първи път от дясната страна – ще е момче, ако е отляво – момиче.

Ако мръдне първо напред, ще е момче, ако мръдне назад – ще е момиче.

Ако надебелеят устните на бременната, ще се роди момиче.

Ако бременната надебелее отзад, ще роди момче.

Ако зърната на гърдите на бременната са черни, ще се роди момче, ако са бели – момиче.

Ако жената повръща повече, очаква се момиче.

Ако жената има „черна вада от пъпа надолу”, ще е момче.

Ако пред бременна жена се хвърли от огнището мехур от риба и мехурът се пукне, ще роди момче, ако не се пукне, ще роди момиче.

Ако раждането закъснее, очакват мъжка рожба.

Когато малкото проговори, каквото име първо каже, такъв пол ще е следващото.

По това, как се яде хлябът, може да се гадае за пола на децата. Който обича да яде средата, ще има момичета, а който обича крайщник – ще има момчета.

За лесно раждане

Дърветата трябва да се слагат в огъня изправени. Ако са обърнати, т.е. с върха надолу и с дебелата част нагоре, жените също ще родят наопаки – с краката напред.

Сипва се вода през ключалката – да върви по вода.

Родилката пие вода от обувката или цървула на съпруга си.

Щом наближи раждането, карат бременната да отсее брашно, за да роди по-лесно.

За да се отвлекат злите сили при раждане, мъжът ляга наблизо и „започва да ражда”. Вика, играе, истинска родилна драма, докато през това време истинската родилка мълчешком и колкото се може по-тайно се бори за чудото, наречено „живот”. А когато то се случи, пак тайно и завоалирано се съобщава: „детето е станало”, „жената е добила” и др.

Чудна магия за лесно раждане е билката Богородична ръчица, но тя много рядко се използва, защото се носи чак от Божи гроб. В синя паница билката се залива с мълчана и неначната вода, заедно с няколко камъчета и една сребърна пара. Родилката пие на кръст от паничката по една глътка и я наръсват с билката. Щом започне да се разтваря Богородичната ръчица, започва и раждането. И заедно с молбите към св. Богородица и вълшебната нейна трева всичко свършва бързо и добре.

Предстоящото раждане трябва да се пази в тайна. Ако за него разбере мъж, който е отишъл на работа, родилката ще се мъчи чак докато мъжът се върне. Ако някой е разбрал за раждането и то върви трудно, бабата праща при разбралия съд с вода, да си потопи в нея пръстите, а после от тази вода дават на родилката да пие.

Бабата акушерка отива незабелязано у дома на родилката. Ако по пътя все пак я срещне някой и той разбере къде отива, вземат от човека нишан – кърпа, престилка, може дори и само конец, и го слагат при родилката или хвърлят по пътя напред камък, за лесно раждане.

Ако родилката е имала вече тежко раждане, трябва да отиде при жена, която ражда леко. Да й омеси тя питка или кравай, да го пусне през дрехите й и да й го даде. Така чрез хляба ще й предаде дарбата си за раждане и плодовитост и тя ще роди.

Ако жена, която ражда лесно, запои родилката (даде й трикратно да пие вода), тя също ще роди лесно. В този случай магическото предаване на способността става чрез водата.

Дават й да пие от вода, в която домашните са си измили ръцете, или вода, излята върху резетата на вратата и точилката, или вода, подадена й от човек с “лек полаз”, та полазът му да премине от водата в нея, или й дават вода от бразда. Тайнствената сила на водата – граница и врата от един свят към друг, може да помогне и предаде на родилката чуждия късмет.

През дрехата на родилката пускат сапун, поливат я с малко вода в пазвата, дават й да пие вода, в която е умит топузът от вратата – понеже виси надолу, та да се роди бързо детето.

На някои места съпругът се изпраща далеч от дома. Добре е той да потопи пръстите си във вода, която родилката изпива, за да роди по-лесно.

Пръскат родилката с вода от уста, карат я да погали овцете, та да роди лесно като тях.

Когато болките станат чести, отварят се всички прозорци и врати на дома, развързват се възлите на дрехите, разплитат се плитките, разкопчават се копчетата, отключват се катинари, ножове и ножици – “да се отключи”, “отвори” жената, сипва се вода в ключалките. Вратата на световете се отваря. Родилката сякаш наистина все повече прилича на отвъдна, на границата на тук и “накрай свет” е, готова е да се слее с природата, но и да изтръгне от нея живот, който да премине през вратата и да остане при хората.

На гърба на родилката се слага бележка с надпис: “Ето, небесните двери се отвориха и ти, отроче, излез, Бог те зове!”. После се излиза от дома и на горния праг се пише: “Разрушавайте, разрушавайте до основи!”. Надписът трябва веднага да се изтрие след раждането, за да не се разруши (изсипе) утробата на родилката.

Нещата, приготвени за бебето, се разтърсват и разхвърлят из помещението, където става раждането.

Вярват, че ако се разпаше престилката на жена, друга бременна жена започва да ражда.

На главата на родилката се слага венец от смил (растение, което расте по песъчливи места) и се държи мокра гъба.

Бабата удря родилката през кръста с дреха от мъжа й, за да се “разкръсти” и роди.

Ако по време на раждането у дома има чужд човек, той остава да пренощува.

При раждане огледалото се обръща към родилката.

Страданията могат да се облекчат, като плодът “се заменя”. До главата й слагат житен клас, перо от кокошка, промушват яйце през пазвата й.

Из „Български ритуали за късмет”

Книгата може да поръчате тук!