Хората се побъркаха, или те винаги са си били такива, просто сега се намериха други хора да ги оправдават…

Когато се намери шеф на браншова асоциация да казва, че скандинавските туристи са по-горди и могат да ни бойкотират. Когато същият този „господин“ каже в национален ефир, защитавайки въпросния швед с думите, че клиентът винаги е прав и винаги трябва да сме с усмивка, ми се струва, че има нещо сбъркано. В цялата ни психология, в цялото ни „ново“ мислене, има нещо тотално сбъркано.

Живеем в такъв свят, че дори един умопобъркан, нагъл и безочлив турист да ритне в главата беззащитна жена – то все ще се намери някой да го защитава.

Всеки е свободен да прави, каквото си иска и да приказва глупости, а ние сме длъжни да го изслушваме, защото сме толерантни. Защото това било неговото мнение, негово виждане, бихме му дали и национален ефир да си каже мнението даже. Защото били всички гледни точки, защото трябвало да има баланс, защото било демокрация.

Дали би имало баланс, ако някой Ви ритне Вас в главата, г-н Рагин?

Вие достатъчно горд ли сте, като скандинавските туристи, за да ни бойкотирате? Бихте ли разпознали това поведение сред 17-те типа, които Вие цитирахте, с които ние работниците трябва да се съобразяваме? Или разделяте хората на туристи и работници и едните могат да си правят, каквото искат с другите, за да не бойкотират курортите ни, за да може асоциацията, на която Вие сте председател да цъфти и браншът да се развива?

Като че ли прекалено много станаха нещата, с които трябва да се съобразяваме. Уж живеем в демокрация, а сме ограничени. Уж сме свободни, а се съобразяваме. Уж си мислиш, че си защитен, а излиза г-н Браншовик и казва: „Усмихвай се, пък те нека те ритат, важното е да не се обидят и да ни бойкотират курортчето…“

***

Христомир Куцаров

Един работник по българското Черноморие, не ритнат от никого…засега.