Реалността е, че през 2021 г. изкопаемите горива осигуряват 82,3% от световното потребление на енергия, а вятърните и слънчевите електроцентрали - едва 1,75%, заяви Ран 

Президентът Джо Байдън нападна въглищната индустрия по-миналата седмица. Той заяви, че администрацията му „ще затвори тези централи в цяла Америка...“ Той също така заяви, че вятърът и слънцето са по-евтини от изкопаемите горива (което не е така). Сенаторът демократ Джо Манчин от Западна Вирджиния веднага се нахвърли върху президента, като заяви, че коментарите му са „не само възмутителни и откъснати от реалността, но и пренебрегват сериозната икономическа болка, която американският народ изпитва заради нарастващите разходи за енергия“. Меко казано, президентът демонстрира значително непознаване на физиката, химията и икономиката в една много кратка реч, предава БГНЕС.

Ричард Ран

Още през 2019 година президентът заяви, че до 2035 година ще направи Америка неутрална по отношение на въглеродните емисии. Парижкото споразумение призоваваше за въглеродна неутралност до 2050 г. Лошата новина е, че нито една от тези цели няма никакъв шанс да бъде постигната. Добрата новина е, че това вероятно няма никакво значение. Енергийният експерт, професор Гаутам Калгатги, в нова статия, публикувана в Journal of Transportation Engineering, пише: „Постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. в световен мащаб е невъзможно предвид мащаба на трансформацията на енергийните системи и обществата, която ще бъде необходима. Реалността трябва да бъде приета и като цяло трябва да се обърне по-голямо внимание на адаптирането към всяко бъдещо изменение на климата чрез прилагане на политики „без съжаление“, които да направят обществата по-устойчиви на всякакви възприети ефекти от изменението на климата“.

ООН проведе 27-ата си конференция за климата в Египет - събитие, на което се събират хиляди активисти за климата (повечето за чужда сметка) с огромен въглероден отпечатък, за да обсъдят защо, както обикновено, не са постигнали почти никакъв напредък от последната конференция, която се проведе в Глазгоу. Джеймс Стивънсън, ръководител на изследователския отдел на голям доставчик на енергийни данни, отбеляза, че Европа не само значително увеличава изгарянето на въглища, но и „Въглищата се увеличават и ... на девет големи азиатски пазара, включително Китай и Индия, където въглищата представляват поне една трета от горивото, използвано за производство на електроенергия“. Според МВФ „глобалните емисии също са скочили след конференцията в Глазгоу, надхвърляйки пандемичните си нива“.

И отново, реалността е, че през 2021 година изкопаемите горива осигуряват 82,3% от световното потребление на енергия, докато вятърните и слънчевите електроцентрали осигуряват едва 1,75%. Останалата част е от ядрена, водна, геотермална и друга енергия. Защитниците на вятърната и слънчевата енергия често пропускат да включат пълните разходи за добив на специални минерали, както и замърсяването, причинено при производството и разполагането на вятърната и слънчевата енергия. За разлика от изкопаемите горива и ядрената енергия, вятърната и слънчевата енергия изискват резервни енергийни инсталации или много скъпи батерии с голям капацитет за периодите, когато вятърът не духа и слънцето не грее. Германците, наред с други страни, опитаха този експеримент - и след неуспеха му сега бързо строят нови въглищни централи.

Политиката на администрацията на Байдън е в голяма степен виновна за високите цени на енергията, които не се дължат на това, че енергийните мениджъри по някакъв начин внезапно са станали „по-алчни“. Представете си, че чрез упорит труд и инициативност сте изградили малка верига от пицарии. Изведнъж правителството обявява, че е преценило, че пицата не е полезна за хората, затова ще направи всичко възможно, за да закрие бизнеса с пици. Върху пицариите се налагат нови данъци и нови регулации, а старите регулации се прилагат с отмъщение. На банките се забранява да отпускат заеми на собствениците на пицарии за разширяване или модернизация.

Разходите, свързани с бизнеса с пици, рязко се повишават и това увеличение на разходите принуждава някои собственици на пицарии да прекратят дейността си, а останалите пицарии трябва да повишат цените си, за да останат на пазара. Хората обаче продължават да харесват пицата, въпреки че тя може да не е най-здравословната храна, така че те остават да плащат повече за пица – „известна още като инфлация на пицата“. Президентът напада собствениците на пицарии, че са алчни, което кара някои от съседите им да ги намразят.

Същото се е случвало и с хората от нефтения и газовия бизнес. Президентът обяви, че ще изхвърли този отрасъл от бизнеса - очевидният резултат беше намаляването на новите инвестиции в отрасъла, което с течение на времето ограничи предлагането, което доведе до повишаване на цените, възстановявайки баланса между търсенето и предлагането. Правителството също така увеличи данъците и регулациите, което доведе до увеличаване на разходите и до повишаване на цените за тези, които все още работят в отрасъла. За по-малките компании е най-трудно, ако изобщо е възможно, да получат заеми за разширяване и поддръжка - което отново намалява предлагането. Президентът ви нарича „алчни“ за това, че реагирате на неговата политика, за да останете в бизнеса и да запазите заетостта на персонала си. Някои от вашите познати и дори семейството и приятелите ви вярват на президента, когато ви нарича зъл, а децата ви се срамуват да признаят, че ви познават.

Тъй като разходите продължават да се увеличават, цените ги следват и гневът расте. Все повече политици искат поемане на петролната индустрия, която след това се национализира. Новата държавна петролна индустрия е все по-зле управлявана и корумпирана, а производството намалява. Това се е случвало на много места - Мексико, а напоследък и Венецуела, като примери.

Икономическият напредък е тясно свързан с евтината и надеждна енергия. Парната машина, която значително намали разходите за енергия, даде възможност за индустриална революция. Унищожаването на евтината енергия унищожава икономическия растеж, което в крайна сметка унищожава гражданското общество. Вие избирате!

Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон таймс“.