Сомът чудовище, който се хранел с агнета в областта на село Староселци, беше гътнат от храбра риболовна дружинка. Епичната битка, достойна за филм, се разрази в началото на месеца. Опитният майстор на такъмите Здравко Стайков-Заки се поизпоти, но спаси популацията на добитъка, пише "България Днес".

"Очертаваше се топло време, около 18-20 градуса, което ми подсказваше, че сомът още не беше легнал да трупа запаси за зимата", започва историята Заки. "Реших да направя един тур до долното течение на река Искър. Там има добри сомове, въпреки че редовно се събират няколко групи от енергото! В района има ловна хижа. Точно тя ги спира с набезите."

Заки отседнал при неговия стар приятел - хижаря чичо Митко Пърпъла. В риболовната дружинка се включил и Пацо от Кнежа.

"Бях приготвил тежката артилерия: пръти с акция 300-500. Макари корморан 12000 с плетено 0-60", разкрива своите тънкости Здравко Стойков. "Реката беше добра и не много студена. В късния следобед заложихме стръвта: големи каракуди, пърлени врабчета, пиявици и земни червеи. Привечер единият прът се сгъна жестоко. Борбата започна. Веднага разбрах, че рибата е огромна и битката ще е тежка."

Заки се заредил с морски куки за 200-килограмови туни.

"Единствено се притеснявах да не отиде в дърветата и да скъса", споделя своите опасения Заки. "Натягах го и не му давах шанс. От време на време лягаше. Вдигах го с удари по пръчката и влакното. Борбата бе дълга, но го докарах на 10 м, а той пак потегли и разви аванса. И така няколко пъти, докато се измори. Времето беше спряло. Така и не усетих колко съм го вадил, но като се показа, ми спря дъхът. Беше същинско чудовище. Доближих го и Пацо го копна с кованата канджа."

След епопеята двамата смелчаци се прибрали в хижата. Там ги чакал диджей Миро от Плевен.

"Той се погрижи за доброто ни настроение, а ние измерихме сома - разказва Заки. Беше 2,31 м. Нямахме сериозен кантар, но рибата беше охранено дебела. Тежеше към 75-80 кг. Май бяха прави местните овчари, че чудовище им хапва от агнетата, докато пият вода."

На другия ден ловците на сомове гиганти продължили с акцията. Те сменили мястото.

"Направихме нов удар, но този път малка риба към 15 кг", допълва рибарят ударник. "После пак песни и трапеза. След три дни изморени, но щастливи се разделихме. Потеглих към София, доволен от доброто представяне в този беден и опоскан район. Реших да задържа рибата, защото местните няма да му простят. Приключих успешно сомската година!"