В народната медицина розмаринът се асоциира от векове с добрата памет. Но нека да видим дали това растение наистина помага за това, разказва Би Би Си. 

Има различни видове памет. Миналата памет - това са вашите минали преживявания, спомените ви, познанията ви от училище или университета. Има и настояща памет- това е кратката ви памет, която ви помага да си спомните какво се е случило преди минути, преди час, вчера. А и има и бъдеща памет - или способността да помним. Тя е и най-коварна за много от нас. Когато този вид памет не е наред, се случват неприятни неща - забравяме да си вземем важно лекарство за сърцето, пропускаме да купим подарък на съпругата си. Носим дни наред писмо в джоба си, като всеки ден минаваме покрай пощата, но забравяме да го пуснем.

Има много примери за хора, които подобряват значително миналата си памет. Но с помненето какво трябва да правим занапред е по-сложно. 

Медицината, за съжаление, може малко да предложи, за да подобрим точно този вид памет. Има някакви лекарства, които са предназначени за такива загуби на паметта, които се случват например при деменция, но те не са много ефективни. Все още няма резлутатно лечение на хората с деменция.

Екипът на проф. Марк Мос от Университета в Северна Умбрия провежда изследвания, които тестват дали масло от розмарин може да подобри тази т. нар. бъдеща памет.

Връзката на розмарина с паметта е хилядолетна. Още Офелия в "Хамлет" казва на брат си Лаерт: "Ето, това е розмаринът, той е за запомняне". Това, разбира се, едва ли може да бъде сериозен аргумент за научно изследване. Все пак Офелия полудява и се самоубива, както е добре известно.

По подобни причини розмаринът се използва и в аромотерапията, което също едва ли е случайно.

Какво обаче представлява експериментът на учените от университета в Северна Умбрия. Екипът изследва 60 по-възрастни доброволци. Те искат да видят как влияят на тези хора не само маслото на розмарина, но и маслото от лавандула. След това тестват доброволците, като ги поставят в стая с аромат на розмарин, на лавандула или без никакъв мирис. Участниците знаят, че са там, за да тестват вода, в която има витамини. След това доброволците трябва да решат тест, който оценява тяхната бъдеща памет.  

В началото на експеримента предмети са скрити в различни части на стаята, в края на теста участниците трябва да помнят къде се намират. След това участниците минават през серия от забавни, но разсейващи игрословици като изпитващите непрекъснато задават все по-сложни задачи. Например. "Ще можеш ли да ми подадеш тази книга след 7 минути?" Или още по-сложно: "Когато стигнете до въпрос за кралицата в кръстословицата, дали ще може да ми напомните да се обадя в гаража".

Екипът достига до забележителни резултати. Когато в стаята има ухание на розмарин, доброволците се справят много по-добре, отклокото когато там не мирише на нищо. Още по-любопитно - най-лоши са резлутатите, когато уханието е на лавандула. Затова има обяснение. А и лавандулата традиционно се свързва със спане, унес, успиване.

Името на розмарина идва от латински "морска роса". Растението има средиземноморски произход, но вирее и в по-студен климат и се използва като подправка в много храни.

Оказва се, че в розмариновото масло има някои съставки, които вероятно са отговорни за промените в паметта. Една от тях е 1,8 цинеол - освен че мирише прекрасно, той действа по същия начин както и лекарствата, които се използват за лекуване на деменция, причинява увеличаване на действието на трансмитера, наречен ацетилхолин. 
Инхалацията е един от най-добрите начини да се поемат лекарства от мозъка. Като последващо потвърждение на откритията си, екипът анализира кръвни проби и открива следи от химикалите от розмариновото масло в кръвта.

Приложенията на това изследване могат да бъдат много големи, но това, разбира се, не означава, че трябва да прекарвате дните си като миришете розмарин, а през нощта непременно да спите с лавандула под възглавницата.  Но резултатите от изследването, може да допринесат за нашето по-добро разбиране за паметта и за начина, по който функционира мозъкът. Да се надяваме, че е и стъпка към откриване на лекарство за деменцията.