Продължителното затваряне на ресторанти и ненавременната подкрепа от страна на властите по повод загубите става все по-дълбок проблем за Европа

Дори след като много от засегнатите браншовици решиха да предприемат различни протестни действия в знак на неподчинение, резултати няма, пише TrafficNews.

В центъра на Флоренция, близо до галерията Уфици и катедралата Санта Мария във Фиоре, един човек споделя своите сериозни съмнения относно това дали ресторантът му, който семейството му е управлявало повече от 50 години, може да оцелее още време.

„Ние сме в отчаяно положение. Балансът в банковата ми сметка е почти на нула за първи път от години и бизнесът ми е на ръба на колапса. Държавното финансиране е неадекватно, лошо разпределено и забавено“, каза самият Паскуале Накари.

Тежкото положение на ресторант „Il Vecchio e il Mare“ олицетворява екзистенциалната криза, пред която са изправени хиляди европейски малки и средни компании, чиято голяма част от доходите бяха занулени заради пандемията.

Икономиката на еврозоната изпадна в двукратно свиване през последното тримесечие на 2020 година, свивайки се с 0,7% спрямо предходните три месеца, показват данни, публикувани тази седмица, в резултат на рекордно следвоенно свиване от 6,8% през цялата 2020 г.

Въпреки това почти няма следа от тази болезнена ситуация в последните данни за броя на предприятията, подали молби за несъстоятелност в еврозоната. Те обаче спаднаха рязко след пандемията, ударила региона през март миналата година, и останаха по-ниски през останалата част от годината.

Експерименталните данни, публикувани от Евростат тази седмица, показаха една пета спад в бизнеса, подал молба за несъстоятелност в еврозоната през третото тримесечие на 2020 г. спрямо година по-рано. 

Това последва 41% годишен спад на корпоративната несъстоятелност през второто тримесечие.

Основната причина е, че правителствата са похарчили огромни суми, за да защитят икономиките си от пандемията.

Четирите най-големи икономики на блока−Германия, Франция, Италия и Испания се ангажираха да похарчат допълнително 3,1 трлн - една трета от общия им брутен вътрешен продукт - включително огромни гаранции за заеми, субсидии за заплати на милиони хора и спасяване на десетки компании.

Но французинът Накари заявил пред Financial Times, че държавната помощ, включително субсидирани заплати за заети лица, често е била забавяна и не е била достатъчно висока, за да компенсира 60% спад в приходите на ресторанта му.

„Не можем да покрием фиксирани разходи като електричество, вода и газ. На някои хора им липсва паричен поток, за да плащат наемите на къщите си и да пазаруват. Тези, които оцеляват днес, го правят само за да се провалят утре“, добави той.

В отговор някои собственици на италиански ресторанти и кафенета започнали да не се подчиняват на заповедта да се затвори в 18:00.

В Унгария собствениците на ресторанти обещали подобна демонстрация на гражданско неподчинение по време на протести в Будапеща миналия уикенд.

Този дух се усеща дори в Германия, където правителството е похарчило повече за пандемичната си реакция като дял от БВП, отколкото повечето европейски страни.

Dehoga, германската асоциация на хотелиерството и ресторантьорството, изчислява, че оборотът в тези сектори е спаднал с 47% през миналата година и скорошно проучване установи, че една четвърт от членовете му обмислят да се откажат.

„Много компании все още чакат помощта за ноември, обещана на 28 октомври“, каза Ингрид Хартгес, генерален мениджър на Dehoga.

Част от проблема е, че компаниите спазват ограниченията на ЕС за държавна помощ. Министрите от Дания, Австрия и Чехия призоваха миналата седмица ЕС да повиши ограничението си от 800 000 евро за преки безвъзмездни средства и таван от 3 млн. Евро за непокрити компенсации с фиксирани разходи. Оттогава ЕС вдигна и разшири границите.

Ойлер Хермес, застраховател на търговските кредити, изчислява, че бизнес несъстоятелността в еврозоната ще нарасне с 29% тази година, след като е спаднала със 17% за миналата, като най-голямото увеличение от 73% се очаква в Италия.

„Всяка четвърта компания в Европа ще бъде ограничена тази година“, каза Максим Лемерле, ръководител на сектор и проучване на несъстоятелността в Euler Hermes.

Във Франция една трета по-малко фирми са подали молба за помощи, според Banque de France.

Но правителството им все още се притеснява, че някои компании могат да се сринат

и миналата седмица финансовият министър Бруно Льо Мейр заяви, че Париж може да преобразува част от своите 130 млрд. евро гаранции по заеми в безвъзмездни средства.

Докато повечето европейски правителства са разширили програмите за подкрепа до тази година, някои бизнес лидери и служители се притесняват какво ще се случи, когато помощта не се осъществи.