Задължението важи за обществените медии - БНР и БНТ и е само за песни на български език

Комисията по културата и медиите към Народното събрание подкрепи на днешното си заседание по-високите квоти за българска музика в ефира на обществените медии БНТ и БНР. Предложението, свързано с промяна в Закона за радиото и телевизията, беше прието на първо четене с 10 гласа "за" и двама въздържали се, съобщи БТА.

Промените предвиждат най-малко 50 на сто от общото годишно време, предназначено за излъчване на музикални произведения във всяка от политематичните програми на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги да е предназначено за музикални произведения и музикални звукозаписи на български език, създадени от български автори. Това гласи текстът на законопроекта, внесен от народни представители на партия "Възраждане" и подкрепен в публичното пространство от редица български поп изпълнители.

Сред поддръжниците на промяната в закона е председателят на Комисията по култура и медии Тошко Йорданов от ИТН, а сред противниците - Христо Петров от ПП, по-известен като рапъра Ицо Хазарта. "Музикалните квоти са спасителен пояс за некадърници", заяви той по повод обсъжданията на проектозакона през май, припомни СЕГА

В дневния часови пояс - между 6:00 и 20:00 ч., квотата е дори по-висока - 60% от излъчваните музикални творби трябва да са на български език и създадени от български автори. Това означава, че квотата няма да защитава песни на български автори и изпълнители, изпети на английски (или друг език), нито кавъри на чужди композиции с български текст и изпълнение.

Във вечерните и нощните часове - от 20 ч. до 6 ч. сутринта, се изискват отново 50 на сто.

Най-малко 10 процента от въпросните произведения трябва да са нови, т.е. не трябва да са излъчвани по националните обществени доставчици на радиоуслуги преди повече от 5 години, се предвижда още в законопроекта.

Предстои гласуване на квотите в пленарна зала, за да могат да бъдат те приложени на практика в ефира.

В годините подобни предложения са били внасяни в парламента от различни политически сили, но до единодушие така и не се стигаше. Вносителите от "Възраждане" настояват, че сега в родния ефир едва 12 на сто от песните са български. Генералният директор на БНР Милен Митев обаче отбеляза, че радиото и сега се опитва максимално да подкрепя българските артисти, а Даниел Спасов от БНТ коментира, че присъствието на българска музика в ефира на обществената телевизия в последните месеци дори било 65%.

В предишни политически заигравания с квотите дори имаше идея те да важат и за частните медии, но това бе отхвърлено като възможност от КЗК през октомври 2020 г. Комисията се произнесе по повод предложението на ВМРО, подкрепяно и от тогавашния министър на културата на ГЕРБ Боил Банов.

Квоти - по-големи или по-малки - съществуват в редица европейски страни. Най-познатият и често изтъкван пример за културен "шовинизъм" е Франция, но регламент в подкрепа на националната музика има още в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Унгария, Холандия, Украйна. Те обаче варират между 15 и 43 процента. До думите на Иван Димитров, изпълнителен директор на "Музикаутор", дори в съседна Македония има 50% квота за македонска музика, а Полша е успяла да постигне даже регулация и на онлайн медиите. Ако промяната в Закона за радиото и телевизията стане окончателен факт, България ще се нареди сред най-върлите защитници на националната културна продукция.