Репресивни закони, наказателни преследвания, нападения... Европа не успява да защити своите журналисти срещу злоупотреби по време на кризата COVID-19. Докато допринасят за борбата срещу коронавируса, журналистите на Балканите и Централна Европа са атакувани от правителствата, както и от други, които критикуват.

Това се казва с становище на международната организация „Репортери без граници“ (RSF), която призовава националните и европейските институции да защитават медиите, тъй като те изпълняват своята обществена мисия при рискови условия. Тревожните случаи, които са представени са от Европа – България, Сърбия, Унгария, Полша, Босна, Словения, Албания и Северна Македония.

Относно България, която е на най-лошото място в ЕС в Световния индекс за свобода на печата (111-то място), организацията отчита, че правителството предложи закон, който да наказва разпространението на невярна информация за коронавирус със затвор до 3 години и глоба от 5000 евро. "В крайна сметка на закона беше наложено вето от президента", посочват от „Репортери без граници“.

Тревожните случаи започват с брутална полицейска намеса в Сърбия. Ана Лалич, журналист от сръбския новинарски сайт Nova.rs, е арестувана късно през нощта на 1 април, задържана е за 48 часа. Жилището й е обстойно претърсено, мобилните й телефони и компютър са иззети. Посегателството срещу нея се осъществи в първия ден от влизането в сила на ново правителствено решение, което дава фактически монопол върху разпространението на информация за коронавируса на сръбската работна група за управление на кризи. Когато Ана Лалич публикува статията „Болница във Войводина пред колапс: Няма защита за медицинските сестри“, болницата подава жалба срещу нея с обвинение за накърняване на репутацията й и разтревожване на обществеността.

Позоват се на решение на правителството. След протест от страна на медиите, подкрепени от „Репортери без граници“, Ана Лалич беше освободена от ареста на следващата сутрин. Премиерът оттегли новото правителствено решение и се извини. И все пак, журналист може да получи наказание до пет години затвор и глоба. Освен това техниката й, с която тя работи може да е компрометирана поради изземването й. Това е още един случай който не е в полза на независимите медии в Сърбия, която вече е на 90-о място в Световния индекс за свобода на печата на RSF 2019.

Всъщност случаят с Ана Лалич отразява сериозната тенденция на Балканите и на изток от Европейския съюз. Тъй като държавите предприемат мерки за борба с пандемията COVID-19, те използват репресивни закони, за да ограничат свободата на печата и да отворят вратата за произволни преследвания, докато критичните журналисти вече са тормозени от кампании за размазване, проведени от политици и други участници на фона на коронавирусната криза.

В Румъния последните президентски укази и правителствени наредби вече позволяват произволно блокиране на новинарски сайтове, както и забавяне в отговор на исканията за свобода на информация. Обвинени за разпространение на фалшиви новини, два уебсайта вече са блокирани от Групата за стратегическа комуникация, правителствена кризисна клетка, която няма медиен опит и чиито решения не подлежат на съдебен контрол. Друга непропорционална мярка, отнасяща се до кризисното законодателство, е решението, че радио в столицата, Bucuresti FM, трябва да изтрие статия от своя уебсайт.

„Случаят с Ана Лалич е тревожен. Европейският съюз трябва да се увери, че унгарският вирус не се разпространява по целите Балкани и Централна Европа “, казва Павол Шалай, ръководител на бюрото на Европейския съюз и на Балканите в RSF. „Държавните органи в Европа не трябва да злоупотребяват със санитарната криза, за да преследват журналисти, които работят в обществен интерес. Напротив, те трябва да ги предпазват от атаки и да им предоставят максимална информация, така че да помогнат за победата срещу пандемията, като информират гражданите.“

Унгарският закон за извънредни ситуации с коронавирус налага наказания до пет години затвор за разпространение на фалшиви новини, докато правителството решава на практика какво е истина. Новото законодателството бе последвано от съгласувани атаки и заплахи срещу независими медии, обвинени в дезинформация, въпреки че съобщават за COVID-19 по-отговорно от проправителствените медии.

След приемането на закона продължава кампанията за намазване. Заради критиките си към Закона за извънредните ситуации журналистът Балас Гуляш от седмичника Magyar Hang, беше наречен „окаян идиот“ и заплаши, че ще бъде „първият или вторият, който ще бъде държан на отчитане“ от Hír TV, телевизията, която бе затворена от правителството. Междувременно в Белгия журналистката на La Libre Belgique, Мария Удреску, преживя тирада от вулгарни съобщения след отразяването на поредния авторитарен завой в Унгария, която продължава да отстъпва в световния индекс за свобода на печата, като се качи на 87-о място през 2019 г.

В Полша също правителството отново затегна хватката. Под предлог, че е нарушил санитарните правила, независимият журналист Влоджимеш Чейка трябваше да прекара два часа в полицейското управление след като е снимал протест на четирима души пред дома на председателя на управляващата партия. Събралите си критикуваха плана на правителството да проведе първия тур на президентските избори на 10 май, за да се осигури преизбирането на президента Анджей Дуда. Отказвайки да отложи изборите на фона на коронавирусната криза, управляващото мнозинство е приело закон за провеждането на изборите с пощенски бюлетин, разпалвайки опасенията на опозицията и гражданското общество, че конституцията, демокрацията и надзорът от страна на медиите са компрометирани.

В Босна журналистите нямаха толкова късмет. Според новия указ, издаден от Република Сръбска, разпространението на фалшиви новини се наказва с глоби. Област Бръчко, друга територия в Босна, прие мерки по подобен начин за ограничаване на свободата на информация, стъпка, предложена също от вътрешния министър на Федерация Босна и Херцеговина.

В Словения правителството на Янез Янша, съюзник на унгарския Виктор Орбан, се включи в кампания за опетняване на журналисти веднага след като пое властта в средата на март. Кибер тормоз и дори физическа атака срещу журналисти вече са факт. Кореспондентът и разследващ журналист на RSF Блаж Згага (Blaž Zgaga) е изправен пред огромна вълна от онлайн заплахи, включително призиви за смъртта му. Причината е, че той изпрати искане за свободна информация относно функционирането на новосъздадения кризисен щаб срещу COVID-19. Вместо да отговори, акаунтът в Twitter на институцията сподели туит, обаждане до журналиста от интелектуалеца Славой Жижек и други две критични личности, наречени „пациенти на психиатрията, избягали от карантината“. Медиите, собственост на управляващата партия SDS, последваха примера с размазващи статии.

Докато опровергава призива на седем организации за свобода на печата в полза на Блаж Згага като „фалшива новина“, премиерът Янез Янша продължава с словесни атаки срещу обществената телевизия, RTV Slovenija, защото журналисти там критикуват евентуално повишаване на заплащането на министрите. Той ги обвини в „разпространение на лъжи“ и „преплащане“, заплашвайки обществения оператор с намаляване на финансирането му. „Демокрация“, седмичник, притежаван от SDS, определи репортерите като „терористи“ от ИДИЛ. В тази атмосфера неизвестен извършител заплаши новинарски екип на RTV и повреди автомобила му. Преди това новинарски екип на обществените медии бе атакуван вербално на улицата в Марибор. Имаше и друг инцидент -журналистите на RTV бяха атакувани устно от директора на общинска администрация на Велене.

Феноменът на речта на омразата се развива и в още една точка на Балканите. В началото на коронавирусната криза премиерът на Албания Еди Рама помоли гражданите в предварително записано телефонно съобщение да предприемат хигиенни мерки, включително „да се защитят от медиите“.

Междувременно в Северна Македония платформата за разследваща журналистика IRL.mk се изправи пред заплахи, след като публикува доклад, озаглавен „Пандемична печалба или грижа за общността: Другата страна на тестовете COVID-19“. „Acibadem Sistin“, въпросната болнична верига, собственост на олигарха Орце Камчев, обиди журналистите и поиска оттеглянето на статията.

Това е само още една мрачна илюстрация на факта, че макар журналистите да допринасят за борбата с COVID-19, те сами стават незащитени жертви, изправени пред атаки на различни врагове на свободата на печата - включително, за съжаление, и някои правителства - които се възползват от ситуацията, като преследват критиците си, завършва обзора на „Репортери без граници“