Иван Младенов е жив свидетел как си отива животът от българската провинция, така започва репортажът по телевизия "La Times", който E-vestnik споделя със своите читатели: 

През 60-те години на миналия век неговото село Скомля е било малка, но оживена общност от над 200 души. Селото е разположено близо до река, жп линия и един от главните пътища на региона в подножието на Северозападна България.

Днес там живеят не повече от 20 души, като през студените зимни месеци остават още по-малко.

Гробищна тишина покрива селото, което бавно се връща към природата. Младенов – енергичен човек с посивяла брада, казва, че тук има около 80 къщи, но повечето са изоставени и обрасли с настъпваща зеленина.

„Чувстваш се самотен – има единствено телевизия и това е всичко. За разнообразие мога да отида до съседното село, където има магазин. Или мога да се скарам със съседа си“, казва Младенов.

Той е на 61 години и е най-младият човек в селото освен кмета. Всички останали са пенсионери.

От време на време някой умира и селото още повече се смалява. Свидетел на бавната смърт на едно българско село е един електрически стълб до главната улица. На него са разлепени некролози, които съобщават кой се е споминал или отбелязват годишнина от нечия кончина.

„Изчезваме. Тук няма хора. Няма“, казва Младенов.

България се топи.

След края на комунизма, срутил се преди 30 години, населението на страната се е свило с една пета – от близо 9 милиона на 7. Приблизително с толкова е намаляло населението на Сирия за последните 10 години. Разликата е, че в Сирия имаше война.

Според доклад на Обединените нации, ако тази тенденция се запази, до средата на века България ще се свие до 5,4 млн. души, тоест с близо 23%. Други проучвания сочат, че е възможно българите да станат 4 млн. Същият доклад обяви България за най-бързо топящата се нация в света. Следват Литва, Латвия, Украйна, Сърбия.

България е една от много държави, повлияна от големи демографски сривове. В Северна Америка, Източна Азия и навсякъде в Европа раждаемостта е в криза. Миналата година в САЩ беше отбелязан антирекорд от 32 години насам, като средната раждаемост падна от 1,76 на 1,72.

В същото време урбанизацията изтласква младите хора от селата към големия град. Селските общности навсякъде по света изчезват.

От всички региони, които страдат най-много от намаляване на населението, Европа е най-зле засегната. Латвия, Молдова, Украйна, Литва, Румъния, Сърбия, Полша и Унгария държат дъното на класацията.

От 1990 г. насам Европа бележи най-големите ръстове по спад на населението в извънвоенно време. Това се дължи както на ниската раждаемост, така и на емиграцията. Според доклад на Обединените нации жените раждат средно по 1,66 деца, доста под 2,1, колкото е необходимо за положителен прираст. В същото време много млади хора напускат, за да търсят реализация в Западна Европа или на други места.

Тези, които емигрират, са млади и образовани, изтичане на мозъци, което може да попречи на развитието на икономиката.

„Това означава, че ние се лишаваме от работна ръка“, казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика в София. „Може да намериш перфектното място, за да построиш завод, но ще е неимоверно трудно да намериш достатъчно квалифицирани кадри, които да наемеш.“

Дясно-центристкото правителство на Бойко Борисов твърди, че се наблюдава икономически бум, но корупцията е широко разпространена, а образованието и здравеопазването са под стандартите.

Цветелина и Свилен Христови са представители на изтичането на мозъци от България. Миналото лято те напускат страната си заедно с двамата си сина, след като Свилен получава предложение за работа от „Луфтханза“. Везните натежават към Франция заради положението в България и заради мечтата да осигурят по-добро бъдеще за децата си.

„В България няма ценности. Знам, че Европейският съюз се намира в криза, но аз наистина вярвам в европейските ценности“, казва Цветелина. „В България има корупция на всички нива.“

Ако млади професионалисти като семейство Христови, които са участвали в антикорупционни протести и са гласували за реформистки партии, напускат страната, перспективата да се задействат истински промени изглежда все по-далечна.

Освен това хората, които емигрират, се намират в репродуктивна възраст. В резултат на това България, на фона на урбанизацията в световен план, се превръща във все по-застаряваща нация.

Това е сериозно предизвикателство пред финансовата политика. Повече възрастни хора означава повече пари за здравеопазване и пенсии. Но колкото повече намалява работната ръка, толкова по-малко приходи в хазната за тези социални услуги.

Намаляват хората, които произвеждат, намаляват и хората, които да купуват. Тази тенденция няма как да доведе до повишаване на икономическите показатели, убедени са експерти

При падането на комунизма преди 30 години много заводи затвориха, стотици хиляди души емигрираха, а тези, които останаха, започнаха да раждат по-малко деца или изобщо да не раждат.

Днес България е част от Европейски съюз, макар и да е най-бедната държава членка.

Според Статистическия институт населението на България е намаляло с 50 000 души през 2018 г., тоест със 137 души на ден, което е подобно на предишните години. Около 1 млн. българи живеят зад граница.

Всичко това означава, че е много трудно да се предвиди бъдещето на България.

„Като цяло съм оптимист за нашето развитие, защото населението е само цифра“, казва Николов. Но той добавя, че за да процъфти страната, трябва да подобри здравната си система и да продължи преминаването към автоматизация, което ще замени загубените работници.

Други обаче смятат, че демографските промени ще поставят големи тежести върху икономиката и социалната политика през следващите десетилетия.

„Няма да е леко пътуване – убеден е Георги Ангелов, старши икономист от Института „Отворено общество“ в София. – Дори и да сме два пъти по-богати от сега, отрицателният прираст ще расте.“

Тази турбуленция вероятно е завихрена от убиването на българското село.

Докато много млади хора напускат страната, други мигрират към големите градове. По данни на Националния статистически институт в България има над 1200 села с население под 50 души. Въпрос на няколко години е много места да угаснат напълно. Цели региони от страната започват да приличат на призрачните градове около Чернобил – изоставени и замръзнали във времето.

Изоставените са възрастни и немощни; правителството се мъчи да ги осигури.

Регионалните болници се затварят, тъй като местното население е твърде малко, за да ги издържа. Много от старите живеят в относителна изолация, с откъслечни доставки на храна, които ги подкрепят докато си помагат за прехраната с градините си.

Яна Рупева, 43-годишна, се опитва да запълни тези празнини.

Тя ръководи фондацията на проекта „Северозапад“, нестопанска организация, която, наред с други услуги, организира безплатна сърдечно-съдова клиника за пенсионери веднъж месечно в родния си град Лютиброд.

Някога Лютиброд е бил дом на повече от 1300 души. Днес официално 290 души живеят там, въпреки че Рупева казва, че броят им е по-близо до 250 и продължава да намалява.

„Има естествен процес, особено през зимата“, казва тя пред клиниката, която е поставена в мазето на разрушена общинска сграда. „Чуваш как църковната камбана бие начесто.“

В летния ден 21 души са се записали да посетят специалист. Сред тях е Ивана Александрова, 80-годишна, която влиза в клиниката с помощта на два бастуна. Две вечери преди това, казва тя, е загубила усещането в ръцете и краката си. Друг, 68-годишният Стоян Стоянов, се нуждаеше от проверка на пейсмейкъра си.

И двамата получават необходимото лечение и се прибират у дома. Но като цяло Рупева казва, че настроението сред възрастните хора и онези няколко по-млади, които все още са останали по селата, е тих гняв.

„Цялото им настроение е, че са били изоставени от света и никой не се интересува от тях“, казва тя. „Това се отразява във всеки елемент от живота им – от тяхното здраве до начина, по който общуват помежду си.“

Освен клиниката, Рупева е отворила кухня за супа през ноември за най-бедните пенсионери. Напълно подходящо, тя се намира в закритата детска градина в града.

От „Лос Анджелис Таймс“ със съкращения.

Превод: „Антени.бг"