Христо Радков, управител на Българско обединение на шофьорите: За 2020 г. загиналите са с 25.7% по-малко, но при 42% по-слаб трафик

Представяме ви интервю на агенция Монитор с г-н Радков:

- Г-н Радков, организацията ви е изготвила много интересен анализ, отнасящ се към пътната безопасност и дейността на „Пътна полиция“, какви са изводите от него?

- Основните изводи не са от сега, ние очаквахме тези резултати, защото още когато се правиха последните генерални промени в Закона за движение по пътищата, тогавашните народни представители въведоха едни принудителни административни наказания, които бяха абсолютно безсмислени. Те нямат никаква логика. Те само качват санкционната част, която по никакъв начин не се отразява на пътния травматизъм. Пътният травматизъм в България се образува на база на лоши пътища, лоша организация на движението и най-малко за неговото предотвратяване влияят служителите на МВР – за жалост. Защото по закон, в чл. 165 от ЗдвП, им е вменено те да се грижат за сигурността на пътуващите, а те това нещо не го правят.

- А какво правят?

- Те единствено санкционират. Прибират пари. Тормоз – това е един тормоз, който не води до по-малко загинали. Все пак не забравяйте, че над 55% от загиналите са шофьори. Ние самите като участници в движението искаме този процент да се намали, защото това са наши братя и сестри, които загиват. Ние затова очакваме тези служби така да си вършат работата, че за нас да стане по-безопасно придвижването от точка А до точка Б, същевременно и по-бързо, както в цял свят се случва.

- Какво трябва да се промени в дейността на „Пътна полиция“, за да се случи това?

- „Пътна полиция“ единственото, което прави е да стои на едни места, наричани от шофьорите „хранилки“, снимат за скорост и издават електронни фишове – за миналата година имаме над един милион такива и рекордните над 116 млн. лв. събрани глоби. За този период имаме 25.7% намаление в броя на жертвите, спрямо 2019 г., а същевременно, спрямо данни от АПИ, имаме намалял трафик с 42%. Значи въпреки тези над 1 млн. електронни фиша, реално броят загиналите на единица пътници се е увеличил. При това ръстът не е малък.

- „Пътна полиция“ нямат ли ги тези данни?

- Част от данните съм ги взел от „Пътна полиция“.

- Тогава защо се хвалят, че през тази година имаме голям спад при жертвите на пътя и се връщаме на равнища от 60-те години на миналия век?

- Аз не знам те защо така смятат. Мога да ви дам пример – до момента загиналите са с 6 по-малко в сравнение със същия период на миналата година. При положение, че тази година училищата не работеха, до преди 10 дни заведенията не работеха (интервюто е записано на 11 март – б.а.), трафикът е много по-малък със сигурност, защото няма кой да пътува с тези Ковид ограничения по границите. И въпреки това за тези два месеца и няколко дни, разликата в жертвите е само 6 човека. В проценти може би е по-малко от 10% спадът в смъртността. От тук нататък, когато направим съпоставка след 13-и март, жертвите за 2021 г. рязко ще нараснат спрямо 2020 г. И това всичкото е защото, не знам дали сте обърнали внимание, последните три седмици на големите булеварди в София, на места на които НИКОГА не е имало инцидент, се слагат камери, които снимат основно за превишена скорост. По този начин няма да се пребори травматизмът.

- Това ме навежда на следващия въпрос – толкова ли е лош всъщност българският шофьор, колкото „Пътна полиция“ се опитва да го представи? Разбира се, че има каращи с превишена скорост, но като че ли не са толкова много, колкото биха били, ако сложат камерата на ограничение 50-60 км/ч на междуградски път, например?

- Българският шофьор за последната година е виновен за 97.6% от катастрофите, като този процент се качва ежегодно с по 1% за последните няколко години. Скоро ще стигнем 100% да е виновен само шофьорът. При положение, че в Европа този процент е около 60%, а 40% са инциденти, за които шофьорът няма вина или има съвина. У нас няма вина техническото състояние на автомобилите – нещо, за което в момента се приемат едни много сериозни промени в Наредба 42 за техническия контрол, но се оказва, че поради технически проблем ние нямаме инциденти. Поради проблем с пътя имаме около 0.3% инциденти. А преди няколко години падна дърво и удари движеща се кола до ловния парк в София. На шофьора му издадоха наказателно постановление за движение с несъобразена скорост. Съобразената скорост с падащи клони, едва ли някой може да каже каква е.

- Добре де, като почти всяка катастрофа според КАТ е заради несъобразена скорост, това до какво ще доведе в един момент?

- Както виждаме до момента това води единствено до увеличаване на пътния травматизъм. Тук отварям една скоба – в последните години има една тенденция към леко намаление на броя на загиналите. Броят на тежките пътни произшествия е относително стабилен. Броят на ранените също е относително стабилен. Това, че се строят нови пътища е единствената причина за това. Ще дам конкретен пример – когато направиха магистралата до Бургас и вече не се минава през петолъчката, автоматично имахме с 50 човека по-малко загинали за дадената година. Ако в един момент оправим Ботевград – Мездра, Кресненското дефиле, правят се наченки да се строи магистралата Русе – Велико Търново... Имаме няколко участъка, които ако се променят, броят на загиналите ще падне чувствително. Но за това единствената „вина“ има построеният нов път, който заобикаля населените места или опасните участъци, а не работата на контролните органи, която към момента е единствено санкционна, а не превантивна. Превенцията не е санкция.

- А каква бихте препоръчали да бъде дейността на „Пътна полиция“?

- Много отдавна съм им казал, че пътният полицай не трябва да седи в храстите, а трябва да се движи успоредно с трафика. Само тогава, ако трябва ще може да го успокои, ако види изнервени водачи ще може да ги отбие, ако види препятствие на пътя ще може да реагира. Но когато стоят на километър Х и не мърдат от там 4 часа, само и само, за да снимат кой ще мине по-бързо, те не виждат, че на километър Х+10, примерно, е пропаднала пътната настилка, паднало е дърво или нещо друго се е случило. Пак ще се върна на чл. 165 от ЗДвП – тяхна работа е да видят, че когато един път не е безопасен, трябва веднага да го затворят и да съобщят на собственика на пътя да отстрани опасността.

- Има ли според вас проблем със сигнализацията по родните пътища, основно с пътните знаци и в това число с неадекватни ограничения на скоростта?

- Освен че има много места, които са си чисти хранилки, има и много места, на които е извършен ремонт и след това, понякога с години ограниченията не се махат. На АМ „Тракия“ до Ихтиман имаше една бензиностанция, която се строеше над 10 г., и след като се завърши остана едно ограничение 60 км/ч, което си беше чиста хранилка. Такива места има МНОГО.

- Кой трябва да ги оправи?

- Ами „Пътна полиция“ заедно със собственика на пътя. Собственикът на пътя също трябва да издаде разпореждане да се премахнат тези знаци. Имам пример от 2019 г. На бул. „България“ в София се извършваше ремонт, който беше приключил, но Столична община беше пропуснала да махне един знак 30 км/ч. Но при положение, че ремонтът беше приключил, Столична община беше уведомила „Пътна полиция“, че там вече ограничението не е 30 и при положение, че „Пътна полиция“ е уведомена, че този знак трябва да бъде премахнат, те стояха след него и снимаха!

- Най-генерално погледнато – кой е най-големият проблем по българските пътища, че да сме на второ място след Румъния по брой загинали от глава на населението?

- Най-големият проблем на българските пътища е самият път. Нещо, което като човек, който критикува от дълго време пътищата, мога да кажа, че за последните 3-4 години, вървим в много правилна посока. На много места опасните участъци се обезопасяват, на много места се слагат ограничителни съоръжения, на много места се слага маркировка, подменят се настилките. Но все пак имаме републиканска пътна мрежа от 20 хил. км. Нека не очакваме, че тези километри могат да се оправят в рамките на година-две или три. Към момента отправям поздравление към сегашното ръководство на АПИ. За първи път поздравявам институция, обикновено с тях сме били винаги в конфликт. Този път тези хора са напипали верния тон.

Ако искаме да се промени обстановката по родните пътища, особено по отношение на тежките инциденти, трябва да започне всеки да си върши работата както трябва. Трябва да се промени законодателството, да се избегне тази тежка санкционна част, а да се мине към превантивни действия. Трябва да дадем възможност пътищата ни да станат нормални както в цял свят. Ако тръгнете от Мадрид до София, единственото място където няма да стъпите на магистрала е в България. Ако това нещо го направим – всеки който тръгне към Русе, Видин, Капитан Андреево, Кулата и т.н. да стъпи на нормален път, който да бъде изкаран извън населените места, броят на жертвите само от това нещо ще спадне поне с 30%. От тук нататък, ако останалите пътища ги рехабилитираме, сложим нормална маркировка, а не тази, която се измива от всеки дъжд, сложим ограничителни съоръжения, ще спестим поне с още 20% от пътния травматизъм. Не е много сложно, просто трябва да го направят хора, които разбират. А не хора, които са били да кажем шефове на „Пътна полиция“ и по тяхно време има ръст на жертвите, после да стават експерти в други държавни институции и да предлагат мерки. Не може да очакваме, че той като нищо не е свършил на едното място, ще свърши нещо на второто. Не, така няма да стане.

- От кога съществува Българското обединение на шофьорите (БОШ), което оглавявате и кого точно обединява?

- От 3 години съществува, създадохме я 9 човека – по един представител от всеки бранш. В момента се опитваме да отворим очите на обществото и институциите по проблемите на пътната безопасност. Дали ще успеем не знам. Създали сме БОШ, за да защитава правата на обикновения редови шофьор.

- Ще участвате на предстоящото заседание на държавната комисия по безопасност на движението. Какво ще им предложите?

- Само ще ги попитаме за това, което говорим през цялото време – защо санкционната част се увеличава, а травматизмът не намалява. Това ще ни е единственият въпрос.

ВИЗИТКА:

Роден 1972 г. в град Пловдив

Израснал в София, завършвайки 22-ро СОУ

Магистър по „Икономика“ от УНСС

Икономист по професия

От 2014 до 2109 г. е председател на Менса България (най-голямото сдружение на хора с висок коефициент на интелигентност в света), което го прави човека най-дълго председателстващ тази организация у нас

През 2018 г. създава Българско обединение на шофьорите (БОШ) и от тогава е негов управител