Асен Василев представи параметрите на финансовата рамка за следващата година

Бюджетът за догодина е изчислен при дефицит от 3% на касова основа, което прави около 6 млрд. лева. Това стана ясно на пресконференция в Министерството на финансите, където ресорният министър Асен Василев представи параметрите на финансовата рамка за 2024 г.

От догодина минималната работна заплата ще бъде 933 лева месечно, а средната заплата в страната ще нарасне между 10 и 12%. От 1-ви юли пенсиите ще бъдат увеличени с 11 на сто. Средногодишната инфлация ще бъде 4,8%, а в края на годината ще се свие до 3 на сто.

Проектобюджетът ще бъде внесен в парламента на 22-ри ноември и очакването на финансовия министър Асен Василев е най-важният финансов закон да бъде приет дни преди Коледа. В него са заложени рекордни капиталови разходи, заяви Василев:

“Заложени са рекордни инвестиции от над 12 млрд. лева капиталови разходи в бюджета за догодина. Също така са заложени капиталови разходи в размер на над 1 млрд. лева във Фонда за общински проекти, по който могат общините да кандидатстват с проекти, свързани с пътища, ВиК, обществени сгради и културни институти, които искат да ремонтират”.

Средствата за отбрана са малко над 2% от брутния вътрешен продукт, който се очаква да бъде над 205 милиарда лева.

“Бюджетът включва общо приходи за 2024 г. от 77,6 млрд. лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева”, посочи Василев.

Това прави дефицит от около 6 млрд. лева, който в процентно изражение е 3% на касова и 2,9 на сто на начислена основа. Втората е важният критерий по Маастрихт, необходим за членство в еврозоната. Дългът ще остане 23,8% от брутния вътрешен продукт.

На въпрос на БНР как е изчислена приходната част предвид факта, че не са ясни данъчните постъпления заради забавянето на гласуванията в ресорната парламентарна комисия, Василев отговори:

“Това е изчислено при внесените данъчни закони към момента. Имаме първо четене на данъчните закони и предложения за второ четене, които ще се случат, докато върви паралелно обсъждането на бюджета, така че корекции в параметрите са възможни в рамките на следващите 2 седмици”.

В момента се проверява информацията от “Политико” за заобикалянето на санкциите върху руски петрол, но към момента няма данни. На въпрос какво ще се случи ако бъде прекратена дерогацията предварително, Василев отговори:

“Това е въпрос, за който парламентът взе решение. Ако парламентът реши да си промени мнението, правителството, разбира се, ще изпълни новото решение на парламента”.

Василев очаква допълнителните плащания от “Газпром” за транзит на руски газ през България да постъпят в хазната между 15 и 25-о число този месец.