За минималните изисквания пред професори тепърва трябва да се търси консенсус, смята служебният министър проф. Сашо Пенов

Реформата във висшето образование, предложена от бившия служебен министър акад. Николай Денков, засега се отлага, дори в частта й, която би могла да продължи и без действащ парламент - минималните изисквания пред доценти и професори, пише Сега. Това стана ясно след заседание на Съвета на ректорите, проведено миналата седмица в УМБАЛ "Проф. Ал. Чирков".

"Няма как спешно да се направят промените във висшето образование, чиито проекти бяха публикувани за обществено обсъждане в последните дни на предишния екип в МОН", обяви служебният министър проф. Сашо Пенов, цитиран от неговия пресцентър. По думите му минималните изисквания за атестиране на преподавателите и за заемане на академични длъжности, както и правилникът за прилагане на Закона за развитие на академичния състав, тепърва ще бъдат обсъждани.

Акад. Денков предложи актуализирани минимални изисквания пред доценти и професори през май т.г., целящи да повишат качеството на висшето образование. Те се натъкнаха на сериозни критики от гилдията, като някои ги сметнаха за непостижими, а други ги подкрепиха и определиха дори за ниски за западните стандарти.

Денков обеща да се съобрази с всички конструктивни предложения, получени от различните висши училища, като в министерството бе създадена работна група, която редактира първоначално предложените промени в правилника за развитие на академичния състав (където са минималните изисквания). Новият проект бе публикуван в последните дни на кабинета "Петков" - на 29 юли, като срокът за общественото му обсъждане е до 30 септември. И след тази дата обаче, въпреки че е обсъждан почти два пъти, той няма да бъде одобрен от МОН, става ясно след заседанието на Съвета на ректорите.

"До момента в общественото обсъждане по проекта са получени едва 8 становища. Освен това не е направена задължителната по закон оценка за въздействието на промените", посочва министър Пенов, заявявайки да създаде екип от представители на МОН и БАН, които да попълнят липсата. "Тепърва трябва да се потърси консенсус между преподавателите от самите професионални направления за минималните изисквания", казва още той.

"Министър Пенов заяви, че темата не е на дневен ред, поради наличието на висящо дело по оспорване на правилника по съдебен ред и необходимостта от изготвяне на последваща оценка на въздействието му като нормативен акт. Това решение кореспондира с искането на голяма част от научната и академична общност за последователност и предвидимост при пристъпването към промени на действащите правила за кариерно израстване в системата", коментира и проф. Лъчезар Трайков, председател на Съвета на ректорите в България и ректор на МУ-София. По думите му срокът за приемането на проекта, изтичащ на 30 септември, ще бъде удължен.

Припомняме, че за разлика от този подзаконов акт, чието приемане отлага, новият екип в МОН реши да одобри друг, предложен от акад. Денков - за увеличаване на часовете в 5-7 клас по три предмета, въпреки множеството негативни становища, изпратени до министерството от директори.

Другата част от реформата на акад. Денков - въвеждането на нова национална атестация за университетските преподаватели, също остана висяща още преди кабинетът "Петков" да падне. Първоначално бе заложено условие университетите да приемат в правилниците си новата методика за атестация, за да получат обещаните за т.г. допълнителни 20 млн. лв. Това условие обаче бе оспорено от юристи като незаконосъобразно и намесващо се в академичната свобода и в последствие бе премахнато от депутатите с актуализацията на бюджета от 1 юли.

Обединенията на вузове

Темата за обединението на вузове, която най-силно разбуни университетските среди, засега също не може да бъде придвижена напред - заради нужните законодателни промени, които в условията на служебен кабинет са невъзможни за одобрение. "Проектът на концепция за промени в Закона за висшето образование, предвиждащи обединения на висши училища, също не е от днес за утре. Срокът на обсъждането на проекта е 30 септември, но по него са постъпили нула становища", заяви министър Пенов. По думите му предстои да се съберат мнения по концепцията, за да се създаде върху тях проект на промени в закона, тъй като "това няма как да направи служебното правителство". По думите му и сега законът дава възможности за обединяване, но за 9 г. до сега няма нито едно такова предложение.

"Виждането на Съвета на ректорите и на министъра е, че тепърва по реда на установяване на сътрудничество между различните висши училища, включително и по обучение по съвместни програми, трябва да се натрупат достатъчно обективни предпоставки, за да се стартират подобни процеси на практика. Едва тогава на дневен ред би възникнала необходимост от тяхна допълнителна нормативна регулация", посочва по този повод и акад. Лъчезар Трайков.

Бързо с промените за наука

За приемането на други промени, предложени от акад. Денков, обаче ще се направи всичко възможно. "Промените в Закона за насърчаване на научните изследвания, обявени като концепция, трябва да се реализират до третото тримесечие на 2023 г., за да бъдат усвоени средства за БАН по Плана за възстановяване и устойчивост", обясни служебният министър. За това как да стане законовото обвързване на науката и иновациите също ще бъде създадена работна група. Преди ден той заяви, че готви нов законопроект за научните изследвания и новациите. Не е ясно как той ще бъде приет без действащ парламент.

"Съветът на ректорите има изключителна заинтересованост от разработването на функциониращи правила в този нормативен акт (закона за насърчаване на научните изследвания - бел. ред.) и разширяване на обхвата му, чрез включването на възможности за създаване на специфични форми на сдружаване между университетите и бизнеса, за развитието на т.нар. „втора писта” на практикоприложното висше образование. Готовност за предоставяне на идейни разработки в тази посока ще има още в края на следващата седмица", заявява шефът на Съвета на ректорите.