Дано живееш, за да страдаш, пожелава Елеонора Димитрова на човека, умъртвил студентката                                                                                    

Разтърсващо обръщение постна в социалната мрежа Елеонора Александрова по повод смъртта на 23-годишната студентка Вероника Здравкова, която беше намерена мъртва вчера в студените води на Янтра във Велико Търново.

„С какви чувства посрещна началото на новия месец? Това начало като убиец как ти се отразява? Чувстваш ли се като пречистен след това, което причини на една невинна душа, която тепърва навлизаше в дебрите на живота?“, обръща се към убиеца момичето.

Ето какво още е написала Елеонора:

Получи ли екстаз, виждайки сълзите на един баща, молейки се пред цяла България момиченцето му да бъде намерено? Почувства ли се горд българин днес, на 3-ти март и ако да- по каква причина? Заради това, че един човек намери „творението“ ти, или заради това, че преди 137 години едни хора в една държава извоюваха свободата си, повечето от които с цената на живота си, само за да може днес ти, който и да си, да може да съществуваш?

Защото от няколко дни ти не живееш, ти съществуваш.

Как се чувстваш сега? Вечеря ли? Ще заспиш ли тази нощ? Защото Вероника няма да вечеря, но ще спи…тя спи и така ще е от тук нататък, благодарение на теб. Семейството и също няма да вечеря и няма да спи…много време ще е така…заради теб.

Щастлив ли си? Пожелавам ти да я сънуваш всеки път, когато заспиш, да се чувстваш така, както се е чувствала тя тогава, когато ти си й прекършвал крилете.

Това е твоята присъда, Дано живееш, за да страдаш, смъртта ти ще бъде най- леката присъда за теб. Няма да има по- голяма присъда от това всеки път, щом затвориш очи, да виждаш нейния поглед. Пожелавам ти всяка секунда, в която премигваш, да виждаш сълзите и ужаса в погледа на мъжът, който я е отгледал с най- голямата любов на света- баща й… Четеш ли сега? Четеш ли съболезнованията от близки, познати и непознати на един прекършен живот? Осъзнаваш ли колко нужна е била тук, на Земята? Всяка една буква, всяка една дума е наказание за теб, защото българите-мачкани и унижавани за пореден път доказват, че в болката са едни- състрадателни, обичащи и обединени. Почивай в мир, Вероника!