Камчийски пясъци е най-дългата пясъчна ивица в България с уникални видове дюни и гори. Един от най-известните и все още незастроени плажове премина по време на заменките през статут на защитена местност до пасища с цел да бъде застроен

Забраната за строежи в защитена зона "Камчия" е отпаднала от заповедта на екоминистерството за тази зона от "Натура 2000". Това показва окончателният вариант на нормативния акт, обнародван в "Държавен вестник" тази седмица, пише Дневник.

Обявяването на заповеди с конкретни режими на защита е опит за отговор на течаща наказателна процедура заради над 5-годишно забавяне за правилата за опазване на над 200 зони за защита на местообитания от европейска значимост.

Първоначалният проект за заповед за защитена зона "Камчия" бе публикуван на страницата на министерството на 9 април миналата година. Той включваше забрана за ново строителство в имотите на плажа "Камчийски пясъци" с площ 4109.75 дка. През септември проектът отново е представен в секцията за обществени консултации на страницата на ведомството, като площта със забрана за строителство дори се увеличава - тя обхваща имоти с площ 4121.54 дка. Във финалния вариант, приет през декември 2020 г, обаче няма вписана забрана за строителство.

Може ли да се строи на дюните на Камчия?

Казусът има дълга предистория.

• • През 2005 г. правителството на Симеон Сакскобургготски изключва от площта на морските плажове 1500 декара от плажната ивица в Община Долни Чифлик, землищата на селата Шкорпиловци и Долни Чифлик. Част от тази територия попада в границите на защитената местност Камчийски пясъци. В същото решение Министерски съвет преобразува собствеността върху тези имоти от изключителна държавна собственост в частна държавна, в нарушение на Закона за защитените територии.
  • С решение № 7095 от 27 юни 2006 г. тричленният състав на ВАС, воден от Андрей Икономов, решава, че заповедта за обявяване на защитената местност е нищожна на базата на формални аргументи - през 1980 г. заповедта е подписана от Председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда (КОПС), а не от министъра на горите и горските ресурси, като според съда само последният е имал право да обявява нови защитени територии.
  • Собствеността на дюните е променена от "изключителна държавна собственост" в "държавна частна", а начинът им на ползване е променен от "морски плаж" на "пасище 10 категория". С договор за замяна на недвижими имоти РД51- 434/12.02.2007 между Министъра на земеделието и горите Нихат Кабил и Мет Риъл Истейт ЕАД 1015,265 декара дюни стават частна собственост с оценка от 18 стотинки/кв.м.
  • През 2007г. свързаните фирми "Бета форест" ЕООД и "Мирта инженеринг" ЕООД придобиват чрез заменки общо 2709 дка държавни гори в района на Камчийски пясъци, които са оценени на 9 лв./кв.м.

     

За да бъдат защитени от бъдещи хотели, обаче, те трябва да бъдат върнати на държавата, тъй като и според конституцията дюните са изключителна държавна собственост. Това може да бъде направено с разваляне на сделката по заменка. След заличаването на защитената местност "Камчийски пясъци" и заменките на плажа като земеделска земя и гора, днес голяма част от плажа е частна собственост. Само картираните дюни в на устието на Камчия и досега ползват защитата на европейската мрежа "Натура 2000" като важно растително местообитания. Към момента по черноморския бряг обаче има много случаи, които показват, че тази защита не спира строителството, за което е нужно само становище за съвместимост с целите на "Натура 2000". Според оценките на екоминистерството много строежи не увреждат "Натура 2000", въпреки че попадат в защитени зони от европейската мрежа - последните нашумели случаи са строежите край Алепу и Синеморец.

Всъщност за всички заменки в България все още не е изпълнено решението на Европейската комисия от 2014г. - държавните гори да бъдат върнати от възползвалите се бизнесмени или те да доплатят реалната стойност.

Въпреки че имотите са разположени на първа линия до морето, държавата на практика ги подарява на публично неизвестните фирми "Бета форест" ЕООД и "Мирта инженеринг" ЕООД за скромните 9 лв./кв.м.

Само за тази сделка оценка на природозащитници показа, че реалната стойност е от 60 до над 100 лв./кв.м. Според пазарните цени с тези две заменки държавата е предоставила незаконна държавна помощ на двете фирми в общ размер до 250 млн. лева. Толкова е разликата между нормативната цена на земеделското министерство от 2007 г. и реалните пазарни цени в района към онзи период.

През ноември 2019г. министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева обяви обща стойност от 80 милиона лева за очаквано доплащане при 103 горски заменки. За една година държавата обаче е събрала доплащания от малко над 80 хил. лева, а много от възползвалите се от държавната помощ водят дела дори за минималните оценки на дължимите суми, според официални данни, обобщени от природозащитници. Едва четири от сделките са развалени и горите са върнати на държавата.