Още от 1969-а човечеството знае за съществуването на странни ледени кръгове, образуващи се в езерото Байкал.

Десетилетия наред обаче нямахме никаква представа за точните механизми, които водят до формирането на тези странни структури. Ново изследване, публикувано в научното издание Limnology and Oceanography, най-накрая дава отговора, пише Обекти.

Езерото Байкал е едно от най-старите на света – то се е образувало преди 25-30 милиона години. Максималната му дълбочина е 1642 метра. Поне по отношение на обема си то е най-голямото езеро с прясна вода въобще. Намира се в Сибир, Русия и съдържа приблизително 23,615.39 кубични километра прясна вода.

През годината температурата на езерото варира доста драстично. През лятото повърхността може да достигне 16 градуса по Целзий на някои места. Тя обаче замръзва за 4 месеца от началото на януари до май. Средно ледът е около 0.5 до 1.4 метра дебел, но на някои места се образуват малки „ледени могилки“ и при това положение дебелината достига 2 метра.

Езерото е известно със своите странни кръгове, които се появяват през зимните месеци. Те са толкова големи, че могат да бъдат видени дори от Космоса. Именно благодарение на учените от NASA тази мистерия най-накрая е разплетена. С помощта на данни, събрани от сателити и сензори, пуснати в езерото, става ясно, че топлите водовъртежи дълбоко под замръзналата повърхност създават топъл поток от вода, въртящ се по посока на часовниковата стрелка (дори през студените месеци).

Силата на течението е най-слаба в центъра, където повърхността остава заледена. Най-силно обаче е течението по краищата – именно то „издялква“ леда и създава тези впечатляващи формации, видими дори от Космоса.

Все още обаче не знаем какво точно образува въпросните топли водовъртежи. Изследователите продължават да изучават този феномен. Сегашните данни подсказват, че водата, стичаща се от други реки, вероятно участва във формирането им (и че те се образуват по всяка вероятност през есенните месеци, преди езерото да е замръзнало).