Семейство с малко дете преживя истински кошмар в хотел в Поморие.

Хлебарки и много неприятни случки помрачиха лятната почивка на трима българи, които се прибрали от чужбина, за да прекарат седмица по българското Черноморие, информира Флагман.

Ето какво обаче се случва от момента, в който се нанасят в наетия апартамент. Вижте разказа на майката Златка Найденова:

„Със семейството ми преживяхме малка одисея в Поморие. Открихме апарт хотел „Палас де лукс” (Palace de luxe) чрез сайта почивка.бг. Офертата беше добра, условията добри и снимките в сайта показваха добро качество на предлаганите продукти и екстри. Свързах се на обявения телефон и всичко беше наред, изпратиха ми е-mail с потвърждение на резервацията и банкови детайли за вноска на капаро от 200 лева (половината от исканата сума).

На 12.08.19 пристигнахме в Поморие и първата изненада бе – никъде не открихме този хотел, а познахме сградата от снимките в сайта. Както и да е, обадих се по телефона да попитам дали не сме объркали адреса, но ме увериха, че съм на точното място. Дойде един господин, представи се за Николай, който ни показа апартамента и ни даде ключовете. Поиска остатъка от парите, без да ми даде каквато и разписка, а когато го попитах за нея, ми отговори, че не може да изнесе апарата от офиса. Може би твърде наивно от моя страна взех всичко за чиста монета и се съгласих на доверие.

Когато влязохме в апартамента, имаше миризма на застояло, не го направих на проблем, защото предположих, че просто не е било проветрено добре. Както и да е, отворих прозорците и отидохме на плаж. Когато се прибрахме, миризмата все още бе там. Обадих се по телефона и обясних за миризмата, но вместо Николай на телефона беше едно момиче, което каза, че той не е в офиса, но веднага ще му се обади и предаде съобщението. Никой не се обади до вечерта, така че отидох и купих белина и излях в канализацията на банята и отново излязохме.

Когато се прибрахме, една огромна и не преувеличавам хлебарка лежеше на пода в кухнята /трапезарията. (Тази на снимката на салфетката). Казахме си една от всякъде може да дойде. Като и да е, решихме да си лягаме и установихме , че има само една възглавница в гардероба и единични горен и долен чашаф екстра, които трябваше да ползваме на двойния диван за двама. За капак, когато дръпнахме пердето в стаята, в която трябваше да спим, се оказа, че и пердето е малко или по скоро някой е откачил едното перде, а прозорецът гледа към доста оживена улица. В този момент стигнахме и до каната за топла вода (едно кафе за успокоение щеше да е добре ) първо копчето за отваряне на каната беше счупено, а след като я отворихме, вътре беше кафява обгоряла. Така че нямахме голям избор и си легнахме около 12.30 ч . Около 3.30 ч. партньорът ми ме събуди да ми каже, че в банята има друга хлебарка, от този момент не можах повече да заспя. Гушнах дъщеря си и така до сутринта. Към 9 ч. сутринта отново се обадих в офиса и този път беше Николай, обясних ситуацията с хлебарките и попитах какво могат да направят , отговорът беше, че нямат човек в офиса да изчакам поне един час и някой може би ще дойде при нас и затвори.

Слязох в аптеката на партерния етаж под апартамента и купих спрей за хлебарки, дори и аптекар ката ме попита на шега къде ги намерих тези хлебарки и просто и отвърнах „в апартамента над вас", напръсках навсякъде и излязохме. Малко по-късно ми звънна Николай да ми предложи да ни преместят в апартамента на партера, но ние вече бяхме излезли за плаж и той каза, че това не е проблем, като се приберем да се обадя и човек от офиса ще дойде. Когато се прибрахме, още две полуумрели хлебарки лежаха на пода в кухнята. Пробвах отново да звънна, никой не ми вдигна, тогава им изпратих съобщение на whatsaap със снимки на хлебарките. От този момент повече никой не отговори на позвъняванията ми.

Телефонът или ми се изключваше, или даваше, че абонатът разговаря. Изчаках още малко и отново изпратих съобщение да попитам защо никой не се свързва с мен и че виждам, че са получили и видели снимките. В отговор ми изпратиха, че ще ни преместят в друг хотел близо до плажа. Отново се пробвах до звънна ,но отново никой не отговори. В този момент както си бяхме седнали на дивана, още една хлебарка изпълзя и плъзна по дъщеря ми, която скочи и се разпищя (тя е само на 7 години) това беше последната капка в чашата! Никой не искаше да стои в тази квартира повече, а от агенцията или както там се водят, никой не желаеше да разговоря с нас, освен със съобщения.

Обадих се до Община Поморие и обясних ситуацията, но ми казаха да отида на другия ден и да попълня молба в Общината на място. Отидох и в полицията, квартирата ни е почти срещу нея, за да видя дали там мога да подам жалба или оплакване, както и да е хората ме изслушаха, но наистина не можеха да ми помогнат.

Само разбрах, че е добре известен на органите на реда собственикът на въпросната сграда с апартаментите-квартири, но никой не ми каза неговото име. В момента, в който се върнах обратно, партньорът ми беше влязъл в конфронтация с човек от офиса, дошъл да настани нови гости в партерния апартамент. Господинът най-арогантно каза, че не знае за какво става въпрос и да го оставим на мира да си върши работата. В този момент му отговорих, че квартирата до 20 минути ще е свободна, така че някой да дойде за ключовете. Отговорът му беше едно сухо Добре. Отново пробвах да звъня, но без резултат. След като никой не дойде за ключовете, отново отидох до полицията да ги предам на загубени вещи, но с голяма изненада установих, че такова нещо няма, но пък полицаите ме изслушаха най-любезно и ми показаха , че магазинът за хранителни стоки до аптеката под въпросните апартаменти е на същия собственик, и че съпругата му работи там. Така че отидох там да върна ключа.

Не знам случайност или не, но двама от полицаите, които бяха в участъка и чуха историята ми, дойдоха до магазина, единият беше в колата отвън, а другият дойде откъм щанда от вътрешната страна на магазина, където попитах за госпожата. Друга жена, явно работеща там, ми каза, че собственичката я няма в момента, тогава дадох ключа на нея и си тръгнах.

И така се озовах в ситуацията да се свържа с Вас. Надявам се да не съм Ви отегчила, за много хора може би е нещо нормално,  може би някой ще каже, че вдигам много шум за нищо, но след като семейството ми от две години не си е идвало в България и мечтаехме и правихме планове за една страхотна ваканция, се чувствам обидена и ограбена, и то нямам предвид материално, пари се изкарват и трошат, но грозните спомени и горчилката ще си останат. Вашето искрено желание да ме изслушате ми даде надежда, че все още има хора с душа и съзнание, които се борят за правосъдие. Благодаря отново за вниманието Ви. Не търся парите си или някакво обезщетение, явно тези хора имат по-голяма нужда от пари, щом са принудени да постъпват така, не искам и сензация, просто искам да помогна на други хора да не изпадат в нашата ситуация.

Апаратхотел „Палас де лукс” апартамент 2. Може да проверите TripAdvisor и ще откриете доста негативни мнения, жалко че не ги прочетох по рано, освен Palace de luxe, те се подвизават като Palace on sea, което всъщност бе на табелите на вратите в сградата, всъщност един апартхотел се рекламира и предлага под две различни имена, но всъщност те са и свързани със Salt lake – Солт лейк в Поморие. Може да го проверите и това чрез Trivago. Останах шокирана и от коментарите за „Солт лейк”. Това са хора, които нямат никакъв морал и съвест за мен и не заслужават какъвто и да е бизнес. Жалко, че заради такива персони, страда цялото българско Черноморие и туризъм като цяло. Защото честно да Ви кажа Поморие е в списъка ни с нежелани дестинации, въпреки че ни се стори красиво градче от това, което видяхме.”