Преди дни Живко Русев излезе на свобода близо 6 г. предсрочно.

Иска да се види с бившия шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров, пише 24 часа.

"Не познавам ген. Кирчо Киров, но зная, че той ми е спасил живота в Иран и бих искал да му благодаря лично.”

Когато тръгвах през 2008 година, тази праскова беше много малка, сега вече берат плодове от нея, казва Живко.

Това бяха едни от първите думи на шофьора от Гълъбово Живко Русев в петък, когато излезе условно предсрочно от старозагорския затвор. Той бе арестуван на охраняем паркинг в иранския град Табриз през нощта на 19 септември 2008 г., а в тайник в камиона му бяха открити 129 кг хероин.

Семейна снимка на Живко Русев с бившата му съпруга Генка и двете им дъщери Биляна и Даниела в деня на кръщенето им

В азиатската страна бесят и за 100 г дрога. Затова мнозина отписаха българина още в мига, когато се разчу за неговия арест. Първи за него, че е в иранска затвор, съобщи в. “24 часа” през януари 2009 г., след като Русев 4 месеца бе в неизвестност и за най-близките си.

За 3 г. и половина в Иран шофьорът получи две доживотни присъди.

И в двата случая прокурорът искаше смърт, но съдът реши друго. Посъветваха го да не обжалва пред трета инстанция, за да не стане по-лошо.

Чудото се случи благодарение на дискретната намеса на българските служби и добрата воля на иранската страна, стана ясно по-късно. Още повече че между двете държави няма договор за правна помощ.

Живко Русев бе върнат в България през август 2014 г., а малко по-късно в телевизионно интервю тогавашният шеф на НРС ген. Кирчо Киров разказа, че бил изпратен тайно в Иран с единствената молба към тамошните власти в този случай да няма смъртна присъда. Заради това интервю сега генералът е подсъдим, защото издал класифицирана информация.

“Много сме благодарни и на екипа на тогавашния външен министър на България Ивайло Калфин, който ни съдейства в първите най-трудни години от ареста на баща ми”, добавя голямата дъщеря на Живко - Биляна. Тя и сестра ѝ Даниела не изоставиха нито за миг баща си и тази здрава връзка със семейството му е една от причините сега той да бъде освободен от затвора.

Дългогодишен шофьор на автобуси и камиони, Живко Русев тръгва за Иран в началото на септември 2008 г., за да закара в Техеран части за двигатели на камиони. Цанил се за работата по обява във вестник. Тогава е на 54 г. и смятал това да е последният му дълъг курс.

От Табриз обратно трябвало да натовари стъкла за Петрич. Но го арестували.

В началото дълго време дори не разбирал за какво е зад решетките. После никога не се призна за виновен и обясни, че и в Техеран, и след това в Табриз за дълги периоди е оставял камиона си без надзор и е имало достатъчно време някой да натовари хероина, без той самият да знае за това.

Много по-късно, вече в българския затвор, той прочел книга за българските нарковойни, където е спомената и неговата история. Вече има своите подозрения кой го е натопил - хора, отдавна напуснали страната, но няма доказателства и не обвинява публично никого.

Още при първата си среща с български дипломат в иранския затвор Живко Русев получил уверението, че процес срещу него ще има, но не и смъртна присъда.

“През цялото време бях спокоен. Иран е много интересна страна - условията в затвора, особено в “Евин”, където бях дълго, са много добри. Килиите са застлани с персийски килими, нито веднъж не спря топлата вода, на разположение на затворниците има дори печки с котлони.

Няма ограничения за цигарите и са много евтини. Отделните килии не се заключват, само етажът. Войници следят на монитори за реда. Там има много религиозни празници и те винаги са повод за амнистии. Едновременно с това изпълняват много смъртни присъди, бесят. Идват рано сутринта, отвеждат осъдения и... край. Предават по телевизията екзекуциите с кран - на площада в някой град. Показват как окачват осъдения на въжето, после кранистът дърпа ръчката и го вдига нависоко. Онзи приритва 2-3 пъти и...

Близките му задължително са там и след като съдебният лекар констатира смъртта, те получават веднага тялото за погребение”, разказва пред “24 часа” Живко Русев.

Със смъртта не сесвиква, но Иран е сред страните с най-много изпълнени присъди. Но той е впечатлен и от друго - от медицинските грижи за затворниците. Дори и към осъдените на смърт.

Разказва за свой съкилийник със смъртна присъда, който се разболял - лекували го, направили му спешна операция и след като се възстановил, изпълнили присъдата.

“Мен също ме оперираха - през февруари 2014 г. от рак на простатата. Преди това ми направиха цитоскопия (оглед на пикочния мехур със специален уред). И при най-малкото оплакване те водят на лекар, осигуряват скенер, рентген, каквото трябва. Ако няма условия в затворническата болница - водят те навън. И всичко това - безплатно. Разбрах, че операцията ми струвала 1500 долара, никой не е имал финансови претенции към мен.

А щом ме върнаха в София, първо казаха на близките ми да преведат 120 лв. за някакъв медицински преглед”, вълнува се Живко Русев.

Той показва иранска медицинска експертиза от юли 2014 г., според която специална комисия констатира, че осъденият до живот Живко Русев има тумор на простатата и е необходимо да бъде лекуван, включително и с хормони извън затвора. Там ще бъде под лекарско наблюдение, при нужда - и опериран.

“Лечението следва да се осъществи в продължение на 6 месеца, впоследствие ще бъде направена оценка относно възможността за продължаване излежаването на присъдата”, пише в превода на документа.

Затворникът, неочаквано за самия него, е върнат в България през август същата година с полет през Истанбул.

“Иранците искаха да съм с белезници на летището, но тези, които ме взеха, ги увериха, че няма къде да бягам и не ми ги сложиха”, спомня си Живко.

Български съд трансформира доживотната му присъда в 15 г. затвор съгласно българските закони. От нея му остават още 5 г., 8 месеца и 8 дни, които ще бъдат изпитателният срок за условното му предсрочно освобождаване от затвора. Директорът на старозагорския затвор Иван Карушков го предлага за освобождаване с характеристика, че е дал доказателства за своето поправяне. През февруари 2015 г. тогавашният вицепрезидент Маргарита Попова отказва да помилва Живко Русев и той остава зад решетките.

“Най-напред в Стара Загора работех като тракторист, дори ме пуснаха в отпуск да си подновя шофьорската книжка, чийто срок бе изтекъл. След това излезе разпореждането затворниците с по-тежки присъди да работим в корпуса и ме направиха портиер на заводския цех. Поддържах и градинките с рози край оградата”, припомня си бившият затворник.

На 26 март Живко навърши 63 г. Сега иска да се пенсионира,защото има дълъг трудов стаж втора категория като шофьор на автобус. И да се лекува, макар че при една от затворническите си отпуски го прегледали в частна пловдивска клиника и го уверили, че няма усложнения с простатата му. Самият той сега се чувствал добре.

В последната си нощ в затвора не сънувал нищо. Пропуснал последната закуска там, защото в същото време трябвало да сдаде дюшека и възглавницата, които му били зачислени. Излезе с оранжевата риза и жилетката, които си купил от затворнически магазин в Иран.

Последният му спомен от там е ръчен часовник, който си купил малко преди да го арестуват.

“Бях купил и други работи - сервиз, одеяло, но тях ги конфискуваха с камиона. Но часовникът остана, дори още не съм му сменял батерията”, разказа Живко през 2014 г., когато избра в. “24 часа”, за да даде първото си интервю след завръщането от Иран. Сега вече бил сменял батерията 2-3 пъти.