Не при всички разкъсвания на менискуса се налага операция.

Подобно на много травми на коляното, разкъсванията на менискуса могат да бъдат болезнени и инвалидизиращи. В действителност, менискалното разкъсване е едно от най-често срещаните хрущялни наранявания на коляното, пише в профила си в здравната платформа Credoweb д-р Димитър Стаматов от отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ „Медлайн Клиник“, Пловдив. 

Менискусът е парче от хрущял в коляното, което смекчава натоварването и стабилизира ставата. Той предпазва костите от износване. За да разкъсате тази хрущялна плочка, трябва само да усучете рязко коляното си. В някои случаи парче от разкъсания хрущял се движи свободно в ставата, т. нар. ставна мишка, което предизвиква блокиране на коляното.

Менискалните увреди са често срещани в контактните спортове като футбол, както и при безконтактни спортове, изискващи скокове, като волейбол, баскетбол и др. Увредата настъпва, когато човек внезапно сменя посоката по време на движение. Често се случва по едно и също време с други травми на коляното, като например нараняване на предната кръстна връзка. Разкъсванията са с повишен риск за по-възрастни спортисти, тъй като менискусът отслабва с възрастта. Повече от 40% от хората над 65 години имат дегенеративни увреди на менискусите.

Какви са симптомите

• Болка в коляното.
• Подуване.
• „Изпукване” при настъпването на увредата.
• Трудност при огъване и изправяне на крака.
• Тенденция да блокира увреденото коляно.

Първоначално болката може да не е толкова силна. Може дори да продължите физическите си упражнения или спорт. Когато обаче се развие възпалението, болката се засилва значително до невъзможност за движение в увредената става.

За да се диагностицира увредата, трябва да ви прегледа специалист ортопед-травматолог. Рентгенографията може да е необходима, за да се изключи фрактура и артроза на ставата. Може да се наложи и ядрено-магнитен резонанс, което позволява по-подробна оценка на меките тъкани в колянната става. Ясно може да се види мястото на увредата и да се направи цялостна оценка на състоянието на хрущяла в коляното.

Какво е лечението

Външната част на менискуса често се описва като „червената зона“, има добро кръвоснабдяване и понякога увредата в тази зона може да зарасне спонтанно, ако разкъсването е малко. Вътрешните две трети на менискуса са известни като „бяла зона“, която няма добро кръвоснабдяване и се подхранва от ставната течност. Увредите в тази зона няма да изчезнат сами по себе си, тъй като това пространство няма кръвоносни съдове. 

За щастие, не за всички разкъсвания на менискуса се налага оперативна намеса. Ако коляното не се заключва, стабилно е, а симптомите отшумят, консервативното лечение може да е достатъчно. 

Мерки за възстановяване

• Покой.  Да се ограничи физическата активност. Използвайте патерици, за да помогнете за облекчаване на болката.
• Студени компреси, за да намалите болката и отока. Правете ги в продължение на 15-20 минути на всеки 3-4 часа за 2-3 дни или до отшумяване на болката и спадане на отока.
• Eластична превръзка или ортеза на засегнатото коляно, за да се контролира отокът.
• Повдигнете увредения крайник, когато седите или лежите на няколко възглавници (над нивото на сърцето).
• Нестероидните противовъзпалителни средства ще помогнат за болката и отока. Въпреки това тези лекарства могат да имат странични ефекти, такива като повишен риск от кървене и язви. 
• Използвайте стречинг и укрепващи упражнения, за да намалите стреса върху коляното си. 
• Избягвайте контактни спортове, както и тичане и скачане.

Консервативното лечение невинаги дава добри резултати. Ако разкъсването е голямо, а ставата нестабилна и се заключва, само хирургичната намеса може да премахне увредения хрущял и да изчисти ставните мишки. Процедурата обикновено е доста проста и често може да се приберeте вкъщи  след нея. Може да се наложи ортеза след това за защита, ако се извършва възстановяване на връзки.

За 85% до 90% от хората, които претърпяват операцията за менискус, краткосрочните резултати са добри до отлични. Но в дългосрочен план хората, които имат голяма менискална увреда, която налага премахване на по-голяма част от менискуса, могат да бъдат с по-висок риск от развитие на гонартроза.

За да четете още статии на д-р Димитър Стаматов, последвайте профила му в credoweb.bg.