Днес ще ви представим част от мегапроекта за новия център на град Шумен започнат в края на 80-те години на миналия век.

Влизаме от тясна уличка и прескачаме крехка и ниска телена ограда. Първото, което човек вижда са огромните мащаби и кололасното количество бетон на строежа. В мрачен и дъждовен ден, като днешният човек най-добре може да усети атмосферата на места като това.

Има две основни изходни точки на разглеждане. Ако беше завършен проекта за новия център на град Шумен никога нямаше да може човек да обходи всеки сантиметър свободно, а от друга страна би било прекрасно, ако беше завършено, защото щеше да постави града в топ 5 с най-красивите и мащабни центрове в България, разказват от nettvshumen.

А и проекта е единствен по рода си не само в България. Друг такъв подобен има чак в Англия. Макар, че тенденциите да фалират какви ли не неща в последните 30 години демокрация биха позволили дори довършен част от него да бъде изоставена след време.

Кулата например, която е изградена за някогашните аналогови телефонни централи много вероятно щеше да има тази съдба. Но продължаваме с разходката. Дори в тази джунгла си личи пътеката, по която вътре влизат посетители. Небрежно натрупаните клатещи се плочки, за да се качиш на вторият етаж бяха добър тест за акробатичните ни умения.

Злокобната тишина е нарушавана само от живеещите там гълъби и плуващите на дъното на наводнена асансьорна шахта пластмасови бутилки.

Поводът за днешното посещение беше информацията, че достъпът до кулата е затворен с метални решетки. Нищо такова обаче няма.

Всичко си е както преди 4-5 години. Амин. Място, което си струва човек да посети отново и отново и отново. Не знам за вас, но аз бих живял завинаги там. Подходящ саундтрак за разглеждане на албума е песента ''Angel of death'' на Slayer излязла точно през годината на започване на строежа-1987.