Нашата разходка днес е до село Разград.

Вероятно малцина, които не живеят в Монтанско, и по-специално в община Вълчедръм, знаят, че има малко населено място с име, идентично с това на областния град в Североизточна България, пише БНР. 

Голямо селище, което преди двайсетина години е било около 1500 жители, но днес наброяващо около 700. Впечатлява с просторния си площад и величествения паметник на загиналите във войните местни жители. На по няколко етажа са и обществените сгради, ползвани навремето от бившите производствени структури, и запустели днес. Демографският срив довел и до затварянето на детската градина и основното училище. Но, въпреки че хората намаляват, селото все още е пълно с живот. И макар местните да са предимно възрастни, те не губят духа си и вярата, че нещо ще се промени към по-добро, че децата им ще се върнат и че ще се преоткрие цената на "златната", плодородна земя в този край. 

С амбиция да подобри условията за живот в селото е младият кмет Петър Петров.

Със скромния бюджет обещава да оправи повече улици, да освежи оградата на кметството и да довърши парка, в който да си почиват и да се събират на блага дума хората.

"Безработицата изгони хората и селото обезлюдя с годините. Реално живеещите тук са към 500 души. Имаме млади семейства, но и те намаляват. Може би 20 са младите с деца, няма работа за тях. Разчитат предимно на програми и помощи, за да изкарат месеца. Другите работодатели са местните земеделски производители. Трудно се живее..."

Любопитно ни е защо млад човек като кмета се е нагърбил с нелеките понякога кметските дела. Отговорът му се отказа простичък - за да помага на хората.

"Поставям си като цел до края на мандата си да разкрия по някакъв начин работни места, ще направя всичко по силите си, и ще използвам контактите си. Лошото е, че няма инвеститорски интерес", каза още Петър Петров.

Попаднахме и на интересна случка за един колет, пропътувал разстоянието до областния град Разград, вместо до монтанското село:

"Знам, че не е много известно селото. Една седмица колетът ми пътува до Разград, градът и после наобратно до нашето село. Оказва се, че дори и служителите в пощенските служби бъркат населеното място от недоглеждане", разказа ни случката местна жителка.

Между някогашните две села Разград и Крумово граница няма. Имали две читалища и две църкви. Но си построили общ войнишки паметник на загиналите в Първата и втората световни войни местни герои. 

"На едната страна на паметника са изписани имената на загиналите от Разград, на другата- на загиналите от Крумово, и на третата- на далите живота си от Ботево. През 80-те годни на миналия век сме били около 1400 хората тук, сега сме не повече от 700", разказа бившият кмет Нистор Нисторов.

Съборът на селото се провежда всяка година в петък, събота и неделя на Спасов ден. Провежда се оброк в местността "Ралчин дол" всяка година на ''Свети Илия''. За читалищната дейност някога си спомня Марийка Горанова.

"Прекарах като читалищен деец и самодеец повече от 40 години. Спомням си за театралните постановки, които поставяхме на сцена със самодейния състав, за танцовата и певческа група, за танцьорите и мажоретките. На постановките им бях суфльор, още си спомням някои от репликите", каза Марийка Горанова.