Разбулват тайните на светилище на богинята Диана край русенското село Кошов

22
Резултатите от проучванията на светилището ще бъдат представени тази вечер в Русенския исторически музей
Резултатите от проучванията на светилището ще бъдат представени тази вечер в Русенския исторически музей Снимка: Facebook / Валя Кънчева

Резултатите от проучванията на светилището ще бъдат представени тази вечер в Русенския исторически музей

Според археолога Върбин Върбанов, разкопките там започват през 1985 година, когато при строителни дейности са открити останки от представителни сгради, датирани през 1 век. Проучванията са подновени през 2018 и 2022 година, съобщи БТА.

"Този подход, който се е прилагал през 80-те години е малко стил "Индиана Джоунс". Археологията не е само търсене на находки. Археологията е преди всичко опит за документиране обективно на миналото. И именно поради това, че не бяха документирани разкопките от 1985 г., ние ги подновихме. Идеята е да се направи една карта", каза той.

При разкопките през миналата година на светилището на Диана до село Кошов са открити и заведени едва 15 инвентарни единици. Това се дължи на факта, че останките от светилището са били на открито място и през времето са били тотално ограбени – в началото на ХХ век за строителни материали, а по-късно и от иманяри.

Обектът се намира при сливането на реките Черни и Бели Лом, на възвишение до брега. Известен е по откритите случайно три каменни надписа, датирани в I и II век. Те са поставени за изграждането и ремонтирането на светилището от лица с висок административен ранг от римската провинция Долна Мизия.

Западната сграда е с голяма дължина - над 40 метра. Тя е частично унищожена от отводнителен канал, направен през 80-те години на ХХ век, с ширина около пет метра. В западната ѝ част са разкрити и зачистени останките от рухналия покрив - керемиди от два вида - тегули и имбрици. На базата на откритите находки изграждането и функционирането на сградата може да се датира в I век. В източната част на сградата са регистрирани останки от средновековна землянка, застъпващи зида ѝ.

По думите на д-р Върбанов на около 30 м източно от западната стена на сградата са разкрити останки от ъгъл на друга сграда. Тя е разрушена при направата на пътя през средата на 80-те години на миналия век. Тук са открити находки от I век и два архитектурни детайла, които дават данни, че постройката е била богато декорирана. На изток от проучваната през миналата година площ се намира трета сграда с апсида, разкрита през 1985 година и допроучена през 2018 година. Над нея сега е изградено временно предпазно съоръжение.

Резултатите от археологическото проучване ще бъдат представени официално утре вечер в Русенския исторически музей.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 7
    2
    Цвятко Белочернев
    Снимката към материала е абсолютно нелепа, следващия път може да използвате нещо от Аватар.
  • 9
    1
    Светослав Борисов
    Има стотици невероятни исторически паметници по Поломието, но липсва какъвто и да било интерес от държавата за популяризирането и реставрирането на тези обекти. Все още има скални църкви които имат запазени фрески и не са проучени от страна на археолозите. Цялото това невероятно богатство е изоставено на волята божия.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Пациенти - това са досадници, които пречат на лекарите да работят с документите!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари