От геоложка гледна точка на остров Ливингстън винаги се е очаквало да има злато, но никой не го е виждал досега, каза българският учен

Ралица Събева е български геолог и изследовател. Завършила е геология и проучване на полезни изкопаеми в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през 2015 г. получава докторска степен. От 7 години насам е част от екипа преподаватели, които обучават студенти в същата специалност. През 2020 г. отпътува за двадесет и осмата българска антарктическа експедиция, където се превръща в първия човек в света, открил златни частици под микроскоп на Ледения континент, разказа България Днес.

- Д-р Събева, кога заминахте за Антарктида и колко време прекарахте там?

- Заминах за Антарктика на 20.01.2020 г. като част от 28-ата българска антарктическа експедиция. Дата, която винаги ще помня, защото тогава започна да се сбъдва една мечта. Имах честа да пътувам като част от група начело с проф. Пимпирев. Но как ще стигнем до там, как ще стигнем заветния Ливингстън? Предстоят ни три полета с пътнически самолети: София - Рим, Рим - Сантяго, Сантяго - Пунта Аренас. До там летим само през Чили. В Пунта Аренас се качваме на военен самолет, който каца на о-в Кинг Джордж, Антарктика, най-големия от архипелага на Южношетландските острови. От о-в Кинг Джордж с кораб стигаме и до о-в Ливингстън.

- Колко време прекарахте на о-в Ливингстън в Антарктида?

- На остров Ливингстън прекарах около месец, тъй като имаше и по-отдалечени райони от базата, където трябваше да проведа теренните си изследвания.

Понеже човек не може да отиде в Антарктика просто ей така, трябва да уточня, че имам щастието пътешествието до там и обратно да е свързано с науката. Основната цел на стигането ми до о-в Ливингстън, където се намира и българската антарктическа база, е проучването "Геоложки и геохимични изследвания на хидротермално променени скали и рудни минерализации от п-в Хърд и нос Бърнард, о-в Ливингстън, Антарктика". Проект, по който работим заедно с моя колега, гл. ас. д-р Стефан Велев.

- Опишете личното ви преживяване там. По колко часа на ден работехте?

- Усещането да стъпиш на Антарктика е за сбъдната мечта. Вероятно на много места в текста думата "мечта" се повтаря, но само защото е истинска и съм се борила, за да я постигна. Антарктика е един друг свят, различен от всичко познато. Наистина чувството е като да си на друга планета. И всичко очарова - крякащите пингвини, ромонът на водата под ледника, тракащите късове лед в океана, невероятните залези, неспиращият бурен и леден вятър, тишината...

- Какви бяха битовите условия за живот на базата, в която живяхте?

- Нашата база "Св. Климент Охридски" е нашият дом. ДОМ. Имаме всички нормални условия, за да живеем и работим спокойно. Топло ни е, имаме топла вода, уютно ни е.

- Какви бяха метеорологичните условия?

- Работата ни там силно зависи от климатичните условия. Когато те са подходящи, се стараем да работим максимално много, защото, когато се влоши, стоим в базата и се занимаваме предимно с камерална работа.

- Как се придвижвахте от точка А до точка Б?

- До по-голямата част от обектите на изследване се стига с лодка или шейна, така че пак повтарям, че сме изцяло зависими от метеорологичните условия.

- С какво се хранихте на базата и беше ли труден животът на толкова различно място?

- На базата винаги е много вкусно! Хлябът се меси с най-чистата ледникова вода на света. И всичко с тази вода става по-вкусно. Затова и повечето се връщаме от там качили килца. Единствено от храната понякога ни липсват свежи зеленчуци и плодове, което е нормално, защото те са нетрайни, а на острова няма магазин. Битът е организиран много добре, като си има двама дежурни всеки ден, които се грижат за храната и чистотата. Например аз съм правила питка за 20 човека.

- Какво разпали интереса ви към тази дейност? Някога мечтали ли сте си да стигнете до тук, където сте в момента?

- Завършила съм геология в Софийския университет и от 7 години съм част от екипа преподаватели, които обучават студенти в същата специалност. Геологията е моето призвание и благодарение на нея познавам интересни хора и съм стигала до невероятни места. Тази специалност ме срещна и с проф. Пимпирев, геолог, пътешественик, мечтател и мой преподавател, който запали интереса ми към Антарктика с разкази за приключения, бяла тишина, истински човешки взаимоотношения и много геология, разбира се. Преборил се е за мястото на България сред великите държави, които управляват Белия континент и правят наука от световна важност. Няма по-добър пример от личния. И няма по-важна мисия от това да оставиш след себе си млади и амбицирани последователи. За мен професорът е пример и мисия и Антарктика стана и моя мечта.

- Вие ли сте първият човек, открил злато на това място, и как се почувствахте, когато го открихте?

- От геоложка гледна точка на о-в Ливингстън винаги се е очаквало да има злато, но никой не го е виждал досега. Аз за пръв път го установявам под микроскоп и аналитично, т.е. чрез химични анализи. Златото там е и самородно, и електрум (с примеси от сребро). Не знам защо, но имах усещане, че ще открия злато там. Чувството е на удовлетворение, тъй като съм стояла на микроскопа седмици наред, за да изследвам различни проби и най-накрая да го открия. Изключително важно откритие, но това са само първи стъпки...

- Какво следва оттук нататък и предстои ли ново ходене до там?

- Предстои одобрението на нов научен проект, който ще се фокусира върху златото и други метали и техния произход. Искаме да получим още нови и допълнителни данни за неговото разпределение и химизъм.

- А предстои ли ходене?

- Скоро ще се разбере.