В бившата ГДР ваксинациите бяха задължителни. Дали не е редно и днешна Германия да въведе подобно задължение? Първите имунизационни програми в Германия са от 1807 година.

И тогава също е е имало противници на ваксините, припомня Дойче Веле.

Министър-председателят на Саксония-Анхалт постави началото на дискусия за въвеждането на задължителна имунизация в Германия. Той се позова на опита от бившата ГДР, която беше избрала съвсем различен път от този в тогавашната Западна Германия.

"Аз съм го преживял в ГДР"

С темата за задължителните имунизации може да се занимае Етичният съвет, заяви Райнер Хазелоф в интервю за печата. Политикът от ХДС, който в момента председателства Бундесрата (Горната камара на парламента), допълни: „В ГДР ваксинирането беше задължително. Аз съм го преживял. Но като политик от Източна Германия никога не бих си позволил да давам съвети на мнозинството.“

След края на Втората световна война двете германски държави подходиха различно към имунизациите. В ГДР ваксинирането стана задължително със закон от 1953 година - първоначално срещу едра шарка (вариола) и туберкулоза, а през 1960-те години и срещу детски паралич, дифтерия, тетанус и коклюш. През 1970 към списъка със задължителните имунизации беше добавена също и ваксината срещу морбили.

Без имунизация децата не са можели да ходят на детска градина или на летен детски лагер. Но също така и следването и упражняването на отделни професии са били зависими от това дали си имунизиран. Глобите за нарушителите са били между 10 и 500 източногермански марки. През 1980-те години ваксинациите срещу едра шарка са били преустановени.

ФРГ залага на здравната просвета

Във Федералната република е избран друг път - там залагат предимно на разяснителната дейност относно ползите от ваксините. До края на 1975 г. е било задължително само ваксинирането срещу едра шарка, но и то е било много оспорвано, тъй като противниците му са виждали в това нарушение на личните свободи.

Мярката все пак е била въведена, след като през 1959 г. Върховният административен съд решава, че задължителното ваксиниране не противоречи на основния закон. В средата на 1970-те години ваксинациите постепенно отпадат, а през 1983 година те са окончателно преустановени. Има обаче и някои регионални различия. Тъй като въпросът за имунизациите е от компетенциите на отделните провинции, в Баден-Вюртемберг от 1946 до 1954 е било задължително ваксинирането срещу дифтерия и скарлатина.

В Обединена Германия първоначално няма задължителни имунизации - чак до миналата година, когато отново бе въведена ваксинацията срещу морбили за всички, родени след 1970 година, които ходят на училище или в детска градина.

Но въпросът за задължителните имунизации предизвиква спорове още през 19 век. Първите имунизационни програми в Германия са от 1807 година в Хесен, а през 1874 г. с решение на тогавашното правителство на Германския райх имунизирането срещу вариола (едра шарка) става задължително. Тогава също е имало противници, чиито аргументи не са били по-различни от тези, които чуваме и днес: твърдяло се е, че ваксинациите са опасни за здравето или не действат.

Конспиративни теории

Първите антиваксърски организации в Германия са основани през 1869 г. в Лайпциг и Щутгарт. А по времето на Ваймарската република Сдружението на противниците на ваксинациите е наброявало 300 000 членове. В действителност е имало и немалко случаите на зараза сред ваксинираните хора, което обаче по правило се е дължало на лоша лична хигиена или на незнание.

Ваксинациите стават идеална почва и за разпространяването на радикални заговорнически теории, казва по този повод експертът Малте Тисен. Най-разпространеният мит е, че фармацевтичните компании сами пускали заразата, за да печелят от нея. Друго подобно твърдение гласи, че държавата искала по този начин да зароби населението. Не са малко и привържениците на тезата за еврейския световен заговор, според която задължителните имунизации помагали да се държи в подчинение цялото човечество.